Джото се ражда близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).

Джорджо Вазари разказва в своите „Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти“, че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да изобразява овца, толкова реална и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак. Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник.

След завършване на обучението си, в течение на 12 години Джото работи в различни градове - Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона, Салерно и други. През 1311 г. става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода 1328—1333 г. е придворен художник на неаполитанския крал, Роберт Анжуйски. От 1334 г. е главен архитект на Флоренция. Джото умира през 1337 г. на 70-годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.
За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител, Чимабуе, голяма роля изиграва и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на св. Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.
 

Сред най-известните творби на Джото са стенописите в капелата (параклис) на семейство Скровени в Падуа, посветени на епизоди от живота на Дева Мария и Исус Христос. Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче. В капела Барди се намират известните шест сцени, посветени на свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. Смята се, че стенописите в базиликата на Св. Франциск в Асизи също са на Джото, макар че според някои изследователи те са по-скоро дело на негови ученици. Джото е автор и на много олтарни образи -„Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.

Освен живописец Джото е и архитект. Той ръководи строежа на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре след Арнолфо Камбио. Негов е проектът за камбанарията ѝ.
Великият италиански художник, смятан за основоположник на ранното Възраждане, наблюдавал идването на Халеевата комета през 1302 година. Две години, след като е наблюдавал поредното приближаване към Земята на Халеевата комета, е започнал да рисува „Поклонението на влъхвите”.

Тогава все още не е имало телескопи и Джото е извършил своите наблюдения с просто око, но като художник. А всеки истински художник е и мислител. Та в тази фреска – знае я целият свят, той е нарисувал влъхви, дошли във Виетлеем, водени от звезда със странна форма. Точно в този момент, когато се е родил младенецът, наречен Исус.
Джото създава образ на света, който с основните си свойства - материалност и пространствена удълженост - е адекватен на реалния. Като използва редица известни по онова време похвати - ъгловите ракурси, опростената, или т.нар антична перспектива, той придава на живописното пространство илюзията за дълбочина, яснота и отчетливост на структурата. Освен това разработва и методите за тонално моделиране на формите с помощта на светлосянката - основният, наситен багрен слой постепенно се изсветлява, което дава възможност да се придаде на формите почти скулптурна обемност и в същото време да се запази сияещата чистота на цвета, както и неговите декоративни функции.

Джото има много последователи, които се наричат „джотески“. Най-известните от тях са Бернардо Дади, Аньоло Гади и Лоренцо Монако.
 

[Edit]