Движение, което поставя под съмнение или отхвърля традиционните представи за изкуството.
През 1960-те терминът се използва от концептуалните художници, а по-рано – от дадаистите.
Антиарт е въведено от М. Дюшан през 1914г. като анархистична форма на антиизкуство - против конформизма на обществото и неговите "естетически ценности". Кога започва всичко това?

За баща на арт инсталациите и новото изкуство може да се счита френският художник Марсел Дюшан. Той променя хода на историята на изкуството, превръщайки художествената творба от естетически в концептуален обект. Иновативният художник става известен по цял свят със своите readymade обекти. Те представляват предмети от всекидневието, които обаче са извадени от битовия си контекст и по този начин биват концептуално пресътворени. 

За пръв път в историята на изкуството Марсел Дюшан се осмелява да оспори материалната същност на художествената творба. И той не спира дотук, а променя и ролята на художника в творческия акт. Той става творец на идеи, а не на материални продукти. Най-известните негови творби са "Фонтанът" (тоест това е писоар, който е подписан от художника), "Поставката за вино"/1914г/, "Игра на шах" и др. Именно „Фонтан”-а на Марсел Дюшан е обявен за най-значимото художествено произведение на 20 век. 

Първият от тези readymade обекти, които Дюшан прави, е известното „Велосипедно колело”. То е показано пред публика през 1913г. В readymade творбите на Дюшан обектът е важен, до толкова доколкото той носи определени идейни значения. Не е важна направата на дадено произведение, а неговата концептуална стойност. Творческият жест не се изразява вече в удара на четката върху платното, а в мисълта, която движи ръката на твореца.
Изключително новаторските творчески концепции на Марсел Дюшан променят хода на историята на изкуството. Влиянието му върху съвременното изкуство е огромно. 

М. Дюшан нарича себе си антихудожник. Пример за антиарт е изложбата с пепел от изгорени картини на Джон Балдезари (1970).
 

[Edit]