Иван Фунев е български художник, скулптор.

Иван Фунев е сред първите новатори в българската скулптура. Той е обичан и тачен  от комунистите, въпреки че изкуството му е далече от социалистическия реализъм. Работи с груби и естествени материали - бетон, теракота, защитава пролетарската революция с всички средства, които скулптурата му позволява. Стреми се към обобщоване и монументалност на формите.

Иван Ценов ФУНЕВ е ро¬ден на 24 август 1900 в с. Горна Бошовица, Врачанско — починал е на 22 юни 1983 в София. Първоначално търси себе си из различни области на науката и изкуството – Започва първо като доктор и през 1923 се записва в Медицинския факултет. Напуска и става студент по Живопис в Художествената академия при проф. Иван Ангелов. Все още не вярвайки, че е намерил истинското си призвание, той решава да прекъсне образованието си за две години. Между 1925 и 1927 става учител в Кнежа. През 1927 се връща в академията, този път специалност Скулптура и през 1930 завършва при проф. Жеко Спиридонов. През 1931 става един от основателите на Дружеството на новите художници. Приятел със Стоян Венев, той е един от борците срещу буржоазното изкуство и скулптор-новатор. Работи с груби материали - железобетон, желязо, бронз, камък и теракота, съответстват на неговата идея за пролетарско изкуство. Пише стихове, посветени на пролетарската революция и първата му стихосбирка излиза през 1932 г. излиза първата му стихосбирка.
 

През 1932 г. открива първата от серията изложби „Венев—Фунев", из-вестна като изложба „Шест стъпала под земята" в ателието на ул. „Аксаков" — ъгъла на ул. „6-ти септември".
През 1936 той пише своя манифест в стихотворна форма, където очертава своите възгледи за изкуството и социалните настроения на епохата „Песента на скулптора"

По-значителните творби от този период са: „Свобода на словото" (1931), „Безра¬ботен", „Хамалин" (1931), „Машинист" (1933), „Дървар", „Стачен пост". По това време прави и първите си монументални произведения: Изявява се и като монументалист: създава композицията „Майка" (1938), поставена пред сградата на Здравния институт в София (днес Център по заразни болести и паразитология), композицията „Три сестри" на гроба на поета Николай Ракитин и др.

През 1939 г след кон¬курс, посещава Рим, и през 1940 г. Париж. След 1940 г. е на работа в Народ¬ния археологически музей.

След 9 септември той е сред художниците, обичани от комунистите и прави истинска кариера в монументалната пропаганда.
Той ръководи колектива при създаване на „Паметника на Съветската армия" в София (1953), като един от релефите там е негово дело. Също така той е отговорен за композициите „Посрещане на съветските воини" са поставени във вид на самостоятелни групи на северния вход на паметника (бул. „Цар Освободител").
Ръководи колективите за временната украса на улици и площади в София (1945— 1946), създава композицията „Ленин и Георги Димитров" (1947, в Българо съветската дружба, днес Музей на славянския свят към НИМ), за оформяне на пло¬щада пред съветското посолство по случай 30-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция /ВОСР, 1917/.

По това време създава и редица по-скромни скулптурни произведения, отново посветени на революцията: „Обвинител" (1945), „Партизани" (1945), бюстове на Гаврил Генов, Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев, редица скулптурни композиции със сюжети от войната в Корея, като „Спрете агресора" (1951), „Паметник на падналите партизани" в гр. Средногорие (Златица). /2/

От 1945 е преподавател по фигурална композиция, ръководител на катедра, доцент, а в периода от 1946 до 1962 е професор по скулптура в Художествената академия, София. Председател на СБХ (1956). Ф. е един от основателите на Дружеството на новите художници (1931).

Участва в много ОХИ. Урежда юбилейни изложби в с. Горна Бешовица (1960) и в София (1970, 1980).

Награди и ордени: „За гражданска заслуга" (1946), „Девети септември" (1946), „Народна република България" III ст. (1959), „Св. св Кирил и Методий" I ст. (1963), „Г. Димитров" (1970, 1980), с награда¬та на София (1981), Националната наг¬рада за мир, Лауреат на Димитровска награда (1950), Орден „Ленин" (1970), Герой на социалистическия труд (1967).

/1/ По-ранни творби на Фунев: „Николай Хрелков" (1933), „В. Павурджиев", „М. Павурджиева" (1933), „Асен Златаров", „Людмил Стоянов", „Г. Ве¬лев", „Мария Грубешлиева", „Зорка Йорданова", „Вера Луканова", „Мара Цончева", „Георги Караславов" (1932—1936), „Трета класа" (1934), „Радиослушате-ли" (1934), „Аргатки" (1936), „Жетвар-ка" (1937), „Седнала фигура" (1938), „Майка" (1938), „Ева" (1939), „На чеш-мата" (1949).

/2/ По-късни негови творби са: „Победителят" (1959, в двора на НХГ, София), „Съпротива" (1959), „Сондьори" (1959), „Жетвар" (1960), „Портрет на Е. Ненчева" (1960), „Глава на артиста К. Ки-симов" (1966), „Портрет на А. Нейков" (1966), релеф „Чешмата" (1968), „Боянският майстор" (1970), „Разбулвани" (1972) и др. „Паметник на победата на съветската армия" в Кула (1951), „Бюст паметник на Яко Доросиев" в София, „Паметник на борбата срещу фашизма и капитализма" в с. Войнягово, Пловдивско (1971) и др.
Лит.: Мавродинов, Н. Иван Фунев. — Изкуство, 1945, кн. 1, 43—46;

[Редактирай]