Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Ivan Funev (1900 - 1983)


Иван Фунев е български художник, скулптор.

Иван Фунев е сред първите новатори в българската скулптура. Той е обичан и тачен  от комунистите, въпреки че изкуството му е далече от социалистическия реализъм. Работи с груби и естествени материали - бетон, теракота, защитава пролетарската революция с всички средства, които скулптурата му позволява. Стреми се към обобщоване и монументалност на формите.


Иван Ценов ФУНЕВ е ро¬ден на 24 август 1900 в с. Горна Бошовица, Врачанско — починал е на 22 юни 1983 в София. Първоначално търси себе си из различни области на науката и изкуството – Започва първо като доктор и през 1923 се записва в Медицинския факултет. Напуска и става студент по Живопис в Художествената академия при проф. Иван Ангелов. Все още не вярвайки, че е намерил истинското си призвание, той решава да прекъсне образованието си за две години. Между 1925 и 1927 става учител в Кнежа. През 1927 се връща в академията, този път специалност Скулптура и през 1930 завършва при проф. Жеко Спиридонов. През 1931 става един от основателите на Дружеството на новите художници. Приятел със Стоян Венев, той е един от борците срещу буржоазното изкуство и скулптор-новатор. Работи с груби материали - железобетон, желязо, бронз, камък и теракота, съответстват на неговата идея за пролетарско изкуство. Пише стихове, посветени на пролетарската революция и първата му стихосбирка излиза през 1932 г. излиза първата му стихосбирка.
 

През 1932 г. открива първата от серията изложби „Венев—Фунев", из-вестна като изложба „Шест стъпала под земята" в ателието на ул. „Аксаков" — ъгъла на ул. „6-ти септември".
През 1936 той пише своя манифест в стихотворна форма, където очертава своите възгледи за изкуството и социалните настроения на епохата „Песента на скулптора"


По-значителните творби от този период са: „Свобода на словото" (1931), „Безра¬ботен", „Хамалин" (1931), „Машинист" (1933), „Дървар", „Стачен пост". По това време прави и първите си монументални произведения: Изявява се и като монументалист: създава композицията „Майка" (1938), поставена пред сградата на Здравния институт в София (днес Център по заразни болести и паразитология), композицията „Три сестри" на гроба на поета Николай Ракитин и др.

През 1939 г след кон¬курс, посещава Рим, и през 1940 г. Париж. След 1940 г. е на работа в Народ¬ния археологически музей.

След 9 септември той е сред художниците, обичани от комунистите и прави истинска кариера в монументалната пропаганда.
Той ръководи колектива при създаване на „Паметника на Съветската армия" в София (1953), като един от релефите там е негово дело. Също така той е отговорен за композициите „Посрещане на съветските воини" са поставени във вид на самостоятелни групи на северния вход на паметника (бул. „Цар Освободител").
Ръководи колективите за временната украса на улици и площади в София (1945— 1946), създава композицията „Ленин и Георги Димитров" (1947, в Българо съветската дружба, днес Музей на славянския свят към НИМ), за оформяне на пло¬щада пред съветското посолство по случай 30-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция /ВОСР, 1917/.


По това време създава и редица по-скромни скулптурни произведения, отново посветени на революцията: „Обвинител" (1945), „Партизани" (1945), бюстове на Гаврил Генов, Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев, редица скулптурни композиции със сюжети от войната в Корея, като „Спрете агресора" (1951), „Паметник на падналите партизани" в гр. Средногорие (Златица). /2/


От 1945 е преподавател по фигурална композиция, ръководител на катедра, доцент, а в периода от 1946 до 1962 е професор по скулптура в Художествената академия, София. Председател на СБХ (1956). Ф. е един от основателите на Дружеството на новите художници (1931).


Участва в много ОХИ. Урежда юбилейни изложби в с. Горна Бешовица (1960) и в София (1970, 1980).


Награди и ордени: „За гражданска заслуга" (1946), „Девети септември" (1946), „Народна република България" III ст. (1959), „Св. св Кирил и Методий" I ст. (1963), „Г. Димитров" (1970, 1980), с награда¬та на София (1981), Националната наг¬рада за мир, Лауреат на Димитровска награда (1950), Орден „Ленин" (1970), Герой на социалистическия труд (1967).

/1/ По-ранни творби на Фунев: „Николай Хрелков" (1933), „В. Павурджиев", „М. Павурджиева" (1933), „Асен Златаров", „Людмил Стоянов", „Г. Ве¬лев", „Мария Грубешлиева", „Зорка Йорданова", „Вера Луканова", „Мара Цончева", „Георги Караславов" (1932—1936), „Трета класа" (1934), „Радиослушате-ли" (1934), „Аргатки" (1936), „Жетвар-ка" (1937), „Седнала фигура" (1938), „Майка" (1938), „Ева" (1939), „На чеш-мата" (1949).

/2/ По-късни негови творби са: „Победителят" (1959, в двора на НХГ, София), „Съпротива" (1959), „Сондьори" (1959), „Жетвар" (1960), „Портрет на Е. Ненчева" (1960), „Глава на артиста К. Ки-симов" (1966), „Портрет на А. Нейков" (1966), релеф „Чешмата" (1968), „Боянският майстор" (1970), „Разбулвани" (1972) и др. „Паметник на победата на съветската армия" в Кула (1951), „Бюст паметник на Яко Доросиев" в София, „Паметник на борбата срещу фашизма и капитализма" в с. Войнягово, Пловдивско (1971) и др.
Лит.: Мавродинов, Н. Иван Фунев. — Изкуство, 1945, кн. 1, 43—46;

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!