Александър Николов Божинов е български карикатурист, илюстратор, живописец, сценограф, публицист.
Аександър Божинов е създателят на българската политическа карикатура и я налага като самостятелен вид изкуство, един от първомайсторите на нашата илюстрация, майстор на портретната карикатура. Кара цяла България да се превива от смях и когато след 9 септември е изправен пред Народен съд, в страната се съдава движение в негова защита. Автор е на "Пижо и Пендо" - образите от разказите на неговия приятел Елин Пелин.
Александър Божинов е роден е през 1878 г. в гр. Свищов. В гимназията (1892-1896) в София по рисуване му преподава Николай Павлович, а в рисувалното училище (от 1896) - Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Антон Митов. През 1902 – 1904 г. живее и работи в Мюнхен, запознава се с произведения на старите майстори, изпитва влияние на немския сецесион.
След завръшането си в България основава хумористичния вестник "Българан." (1904-1909), който подновява като списание "Българан." (1916 - 1924), художник е на Народния театър (1909-1910), редактор на вестник "Смях" (1911-1915), сътрудничи с карикатури, рисунки, статии, рецензии и други материали на много вестници . През Първата световна война е военен художник
Създава над 10 хиляди карикатури, рисувани с акварел и масло. През 1929 г. той е избран за дописен член на БАН, а през 1939 г. става академик.
След деветосептемврийския преврат карикатуристът е жертва на жестоки репресии. Обвиняват го, че е приятел с цар Борис III. Затварят го заедно с Райко Алексиев, Борис Денев, Константин Щъркелов. Изправянето му пред Народния съд предизвиква бурни негодувания в България и сред европейската интелигенция. “Той е по-известен дори от царя“, казва художникът Стоян Венев в негова защита.
След половин година арест и побоища на 4 април 1945 г. Шести състав на Народния съд произнася присъдата: една година затвор и глоба от 1000 лв.
След затвора карикатурите му вече не са смешни. Художникът прави политесeки рисунки срещу фашизма и предимно детски рисунки.
Александър Божинов е член е на дружество "Съвременно изкуство", на дружество -'"Родно изкуство", активно съдейства за основаване на Съюза на дружествата на художниците в България, на Съюза на българските художници, помага на млади карикатуристи, открива много изложби, делегат е на срещи и конференции, един от основателите на Института за изкуствознание при БАН.
В творчеството му особено място заемат образите на софийските шопи, от които създава характерните български типове на Пижо и Пендо. Работи в тандем с Елин Пелин и докато единият пише, другият рисува своите илюстрации.
През периода 1941-1944 г. публикува във вестник "Зора" серия антисъветски карикатури. С определено обществено-политическо отношение са сатиричните карикатури-илюстрации към "Конско евангелие за нaродняците" от Т. Кунев (1910). Той илюстрира "Великден" от Дора Габе (1930), "Златни класове" от Ц. Церковски (1930),
"Дядовата ръкавичка" (1945), "Трите баби" (1945) и "Страшният вълк (1956) от Елин Пелин, прави илюстрация към "Под игото" от Иван Вазов (1948) и др. Автор е на два албума за деца "Златна книга за нашите деца” (1921) и "Азбука за малките" (1926).
Автор е на хумористични и детски стихотворения, разкази и фейлетони (подписвани с псевдоними) и на мемоарната книга „Минали дни”, 1958.
Награден със сребърен медал за наука и изкуство от МНП за 25 год. дейност (1924), с ордените "Кирил и Методий" - (1960), "Червено знаме на труда" (1965), "Народна република България" (1968).
Изявява се и като талантлив живописец. Създава пейзажи, натюрморти, интериори, скици за стенописи в маслени бои и акварел. Автор е на проекти за килими, народни мебели и керамични съдове.
Като публицист, художествен критик и изкуствовед се бори за реалистично изкуство, свързано с живота на хората. В своите карикатури той отразява обществено-политическия и културния живот в България. Обект на неговото перо са много събития от международната и главно вътрешната политика.
Източници Енциклопедия на българските изобразителни изкуства, БАН

 

[Редактирай]