Националната галерия представя изложбата „ДИМИТЪР КАЗАКОВ - НЕРОН (1933-1992). ЖИВОПИС ОТ ДЪРЖАВНИТЕ КОЛЕКЦИИ” (05.07.2016)
От 7 юли до 18 септември НХГ ще покаже 55 живописни творби на Димитър Казаков – Нерон, собственост на Националната галерия, СГХГ, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” – Плевен, галериите в Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Плевен и Ловеч, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна.
Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори.
Целта на експозицията е да покаже събрани на едно място живописните произведения от държавните колекции - предимно широкоформатни представителни платна, откупени от самостоятелните му изложби, които да очертаят реалните измерения и мащаба на неговото изкуство. Тези картини рядко напускат регионалните галерии. В по-голямата си част те са създадени между 1978 и 1980 – най-силният период на художника, когато той показва редица самостоятелни изложби.
Димитър Казаков създава живопис, графика, рисунки, керамика и пластика от дърво. Той е един от авторите, които изграждат облика на съвременната българска пластична култура и я представят извън пределите на България.
През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от изкуството на етруските, Микена, Персия, Иран.
Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 в с. Царски извор, Великотърновско. През 1951 постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика” при проф. Евтим Томов през 1965 г.
От 1965 до 1972 живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967 получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968 е редовен член на Съюза на българските художници. През 1972 напуска Пазарджик и се установява се в с. Божурище край София заедно със семейството си. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977. От 1978 работи на свободна практика. Често се лекува в болници и санаториуми, заради заболяване от астма.
Умира на 16 януари 1992 г. в дома си в Божурище.
Седмо издание на международния фестивал за дизайн МЕЛБА 
Списък продажби
