Пожар

Сградата на школата по изкуство в Глазгоу, наименувана на проектанта й Чарлз Рени Макинтош, се запалва през май 2014 година. Най силно пострадали са библиотеката, олицетворяваща в себе си понятието „тотална архитектура“ в оформлението, обзавеждането и осветлението, създадени по проекта на Макинтош. По думите на ръководителя на проекта по възстановяване на архивите и колекцията на Поли Кристи, архивът с неговите 435 линейни метра архитектурна документация и 12 линейни метра с фотографии заема „основно място в реставрационните работи“. Ръководителят на проекта Сара Макинън разказа, че отправната точка, която позволила да се види как се е разместила сградата били резултатите от цифровото сканиране направено преди и след пожара. Оригиналното осветление на библиотеката ще бъде възстановено с използване на фрагменти намерени в хода на археолого-криминалистичните разкопки.

Война

Браян Даниълс от Центъра за съхраняване на културното наследство Пен към музея на Пенсилванския университет разказа за общностната археология и необходимостта да се поддържат връзки с местните защитници на културното наследство. Инициативата за запазване наследството на Сирия и Ирак Shosi се появила от  тази идея и предлага включително обучение на музейните работници от двете страни по подготовка на експонатите за евакуация и защита на непреносимите артефакти. В частност, Shosi оказва помощ в сирийския музей в  Маарет ен Нумане, в който се съхраняват много мозайки на бетонна основа. Тяхната повърхност била покрита с водоразтворимо лепило, а след това със слой плат. След това върху тях сложили чували с пясък. През юни 2015 година, когато музеят бил ударен от бомба, мозайките почти не пострадали. Понякога препятствие в защитата на културното наследство може да стане геополитиката, както при случая с църквата Св. Симеон Столпник в Сирия, която през май бе бомбандирана.

Ураган

Минаха 4 години след урагана „Санди“, който заля Долен Манхатън. Сред многото пострадали от стихията арт институции влиза и Eyebeam – студио за изкуство и технологии, което се намира в Челси.  Половината от 3000 произведения съхранявани в колекцията били създадени чрез цифрови техники и се оказали залети под метър солена вода. Консултантът на фирма AVPreserve Кара ван Малсен, която помага с възстановителните работи сподели своите изводи: важно е да се поддържа оперативна връзка с местните власти, трудните решения да се вземат от рано, да се внедри подготовка към извънредни ситуации в основата на работата в организацията. Тя също така подчерта необходимостта да се премине към нови аудиовизуални носители, като подготовката за действия в извънредни ситуации би могла да стане стимул в този процес.

Банкрут

Опитът със спасението от наводненията през 1966 година на съкровищата на Флоренция  давал на Барбара Хелър, директор на Детройтския институт по изкуства (DIA) увереност, че е готова да се справи с всякакви трудности. Но нищо не могло да я подготви за „стреса и неопределеността“ предизвикани от задлъжнялостта на град Детройт, който през 2013 година има дълг от 7 млрд. долара и обявява банкрут. Наетия от градските власти кризисен мениджър помолил аукционна къща Кристис да направи оценка на колекцията на DIA, за да установи колко би могла да донесе продажбата на части от нея. Хелър подробно изучила колекцията от произведенията, идентифицирала ги и отделяла тези подарени на музея и съответно не подлежащи на продажба с цел да ги запази.

Земетресение

На възстановителните работи след разрушителното земетресение от 7,8 бала по Рихтер в Непал през април 2015 година е посветен доклад от специалиста  Апърни Тандън от Международния изследователски център по съхранение и реставрация на културни ценности. Сред основните трудностите, с които се налага да се сблъскваме в такива ситуации тя изброява политическата нестабилност, бюрокрацията и липсата на средства за възстановяване. Архивистът на Новозеландската художествена галерия в Крайсчърч Джина Айриш сподели опита на нейния музей с възстановяването от земетресението от 6,3 бала по Рихтер през февруари 2011 година, когато загинаха 185 души и части от града буквално бяха изравнени със земята, Айриш показва записи от камерите за видеонаблюдение в музея, на които се вижда как се разбиват скулптури от труса, как се движат сандъците в хранилището и деца, подготвени от училищните уроци по техника за безопасност, как се хвърлят на земята. Опитът я научил, че удачните решения могат да се намерят на най-необичайни места (например как да се закрепят експонатите на стелажите – в големите супермаркети). Новозеландският музей отново отваря врати в края на 2015 година.