Въпреки репутацията на Кърин свързана с провокативните му изложби вдъхновени от порнографски сюжети, интерпретирани по теми на класически и модерни шедьоври, неговият портрет на Лорънс е мрачен и изящен. Тя е облечена в обикновена блуза и шапка на Миу Миу, като държи синьо-зелена чанта. Другите три корици ще включват снимки на Дженифър Лорънс дело на Ани Лейбовиц, Брус Вебер и дуото Инез и Виноуд. Това е третата поява на актрисата на корицата на Vogue.

Картината все пак е характерна за стила на Джон Кърин, Лорънс е изобразена в маниеристка поза, неестествена, но елегантна. Перспективата е сведена до минимум, а палитра характерна за Рококо се конкурира с намек за холандските майстори. Шапката осигурява елемента на абсурда, който присъства задължително в картините на Кърин. И всичко това се филтрира в стила, който напомня класическите списания от 30-те и 40-те години.

"Една от причините, поради които мисля, че Джон е добър избор за корицата, е, че модата има огромно влияние върху работата му от самото начало", казва Доди Казанджан, водещ редактор във Vogue, който често пише за изкуството.

Кърин все пак се отклонява от обичайния си метод на работа за портрета. Той обикновено не се тревожи за приликата, но за портрета на световноизвестната актриса с много добре познато лице се старае „…да изглежда като нея. Всеки знае как изглежда тя и милиони души ще открият всяка твоя грешка.„

Макар че това е първата корица на Vogue с маслена картина, списанието има дълга история и не за пръв път специално поръчва произведения на изкуството от съвременни художници.

Салвадор Дали създава четири творби за корици, променяйки познатото лого Vogue от 30-те до 70-те години на миналия век. Джорджо де Кирико създава прекалено провокативни корици за списанието през ноември 1935 г., което тогава излъчва традиционен моден стил с намек за сюрреалистична заплаха. Анди Уорхол, естествен избор за модно списание, създава портрет на Каролин Монако за броя от декември 1983 г. на френското издание.

Кърин споделя, че идеята за "реципрочност" помага на решението да рисува за Vogue. В началото на кариерата си той рисува добре известни личности, включително актрисата Беа Артур и заема в стилът си от модни списания, за да се предизвика. "Това беше начин да направя конвенционални маслени картини, които съвсем не са просто картини", казва той. Създаването на такъв традиционен портрет за голямо модно списание е неговият начин да се доближи до същия проблем, но от обратната посока.