"Раждането на пазара на изкуството: Рембранд и художниците на холандската златна епоха" е името на първата изложба, подготвена от проф. Д-р Франц Вилхелм Кайзер в новата му роля като художествен ръководител на Bucerius Kunst Forum.  Търговията с изкуство е начин за включване в дебата за състоянието на изкуството в обществото през XV и в началото на XVI век за най-големите центрове на изкуството в Ниските земи, където водещите кръгове са били съсредоточени в Брюксел, Мехелен, Утрехт и Хага. По-късно начело излизат зараждащите се икономически гиганти Антверпен и впоследствие Амстердам, които наред с оживената търговия привличат и подхранват различни художествени и културни традиции. Повечето произведения, представени в изложбата, са създадени именно през този период.

Изложбата представя богата колекция от фламандско и холандско изкуство от XVI – XVII век. Наред с живописните и скулптурните творби от постоянната експозиция, тя включва платна и графични листове, непоказвани досега, организирани в седем тематични групи. Откриване и използване на римското минало: човешката фигура и античната история. Творби с библейски сюжети, предназначени за католическа и за протестантска публика. Образът на благородника, семейството, личността и портретното изкуство в Ниските земи. Черно-бялото изкуство – фламандски и холандски майстори на печатната графика. Сред вода, възвишения и облаци – откриване на пейзажа в Ниските земи. Удоволствията и уловките на ежедневието в жанровата живопис. Натюрмортът – наслада от изобилието на природата през призмата на дидактичното предупреждение.

Някогашните Ниски земи /известни като Нидерландия, Nederland/, тоест днешната територия на Кралство Белгия и Кралство Холандия, изненадват окото на чужденеца с ниския хоризонт и ширналите се небеса. Бухнали облаци с непрестанно променящи се очертания ту изцяло закриват небосвода, ту внезапно разтварят пролука за сноп слънчеви лъчи. Капризните настроения на природата са изострили усета на местните хора за безкрайните, почти неуловими нюанси на светлината и цвета. Още през XVI век чуждестранните пътешественици отбелязват тънката способност на нидерландските майстори да пресъздават материалния свят до най-дребни подробности и да превъплъщават в художествен образ различни душевни състояния. Прочутият италиански художник и историограф Джорджо Вазари с възхищение нарича нидерландския майстор от XV век Ян ван Ейк откривател на маслената живопис. Въпреки това още дълго северното изкуство от този период изглеждало за външния свят лишено от достолепие, чувство за пропорция, материалност и заряд - за много съвременници на Вазари то представлявало само бледа имитация на италианските шедьоври.

Днес художествената култура на XVII век, както в Южна Нидерландия /Фландрия/, така и в Северна Нидерландия /Холандия/, с право се смята за "Златен век". Наред с високите постижения на майстори като Рембранд и Франс Хале, Рубенс и Ван Дайк, изкуството става арена на стремителна комерсиализация. Все повече произведения се правят за свободния пазар, без конкретна поръчка или клиент. Това води до колосално производство и най-разнообразни художествени стилове, насърчавайки развитието на нови жанрове като пейзажа, натюрморта и жанровата живопис. Същевременно новата среда налага и нови начини на работа, включително тясната специализация в даден художествен жанр и все noблизкото сътрудничество между профилирани в отделна област художници. От този момент нататък зараждащата се прослойка от търговци на изкуство и професионални познавачи придобива все по-голямо значение за успеха на творците.

Обособяването на Ниските земи в две части през втората половина на XVI век е плод на нарастващото политическо напрежение между южните и северните провинции и на задълбочаващите се религиозни различия между протестантството и католицизма. Този процес предопределя бурния път на двете области до окончателното им разделяне през 1648, което проправя път за самостоятелното им развитие през вековете, запазвайки трайната брънка на общия език и споделеното културно наследство. Към края на XVI – началото на XVII век политически и религиозни съображения принуждават много художници от Юга да емигрират на Север. Други пътуват в двете посоки в зависимост от конкретните поръчки или като Рубенс се установяват за известно време в чужбина. Както в цяла Западна Европа, художествената сцена в Нидерландия през XVII век все повече се интернационализира, превръщайки се в средище за динамичен обмен на идеи.