Валагуса забелязва, че всъщност името на художника е написано с писалка или фина четка с главни букви на гърба на дървения панел; надписът е датиран в същото време като картината. Работата е записана като оригинална Мантеня - "Възкресението на нашия Господ; шест фигури, които са сред красивите творби на този знаменит майстор"- в каталог от 1846 г. на колекцията на граф Гугельо Лочис, попечител и по-късно почетен директор на Академията Карара. Документ от същата година показва, че картината е реставрирана по онова време. Лочис умира през 1859 г., завещавайки вилата и изкуството си на Бергамо, а Възкресението е сред 240-те картини, преместени в музея през 1866 г.

През годините, обаче, различни историци на изкуството променят атрибуцията. По ирония на съдбата, Джовани Морели, колекционер и голям познавач и теоритик, натоварен с надзора на прехвърлянето на произведенията на Лочис в Академия Карара, пръв оспорва качеството на картината. Убеждението на Морели, че картината е "разрушена от реставрационни работи", поражда сред историци на изкуството от началото на 20-ти век, мнението, че композицията е замислена от Мантеня, а в действителност е изпълнена от неговото студио или от неговия син и ученик Франческо. Американският специалист по италианския Ренесанс, Бернар Беренсън, поставил картината в категорията "копия на изгубени творби" през 30-те години на миналия век.

Идеята се задържа: картината не е била част от постоянната експозиция на Академията Карара след Втората световна война и е каталогизирана като копие. Валагуса обаче забелязва малък златен кръст в долния край на панела - идентичен с този на Христовия банер в горната част - което показва липсваща част от картината по-долу. Той идентифицира долната половина като "Спускане в Лимбо" (около 1492 г.), продадена като автентичен Мантеня за повече от 28 млн. долара в Сотбис, Ню Йорк през 2003 г. Теорията на Валагуса е подкрепена от експерта Кийт Кристиансен, куратор на Европейски картини в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк.

Академията Карара е в преговори с анонимния частен собственик, за да заеме „Спускане в Лимбо"за изложба, обединяваща двете половини на произведението през следващата година, съобщават Wall Street Journal. В същото време има планове за възстановяване на панела в Бергамо, който е бил запечатан с лак, приложен през 19 век, според изявление на музея.

Тази нова информация е "увлекателно потвърждение и причина за празненството, момент, който трябва да бъде споделен и забележителна стъпка към бъдещето", казва Джорджо Гори, президентът на фондация Академия Карара.