Всеки голям музей или колекция съдържа значителен брой непълни произведения на изкуството, или по случайност (поради унищожаване), или по съзнателно решение на художника, който ги е създал. Известни примери са "Венера Милоска", "Победата на Самотраки" или „Видението на Апокалипсиса“ на Ел Греко. Изложбата в Националните музеи Берлин се стреми да „хвърли светлина върху многостранната история на тези предмети и привлекателността на непълнотата“, включително произведения от праисторически времена до наши дни от 22 обществени колекции.

Националните музеи Берлин обясняват, че „фрагментите оформят нашата представа за миналото. Въпреки това, не всички фрагменти могат веднага да бъдат разпознати като такива. Тяхната непълнота може да ни смути и в същото време да събуди любопитството ни. И отново и отново те предизвикват необходимостта да ги завършите. В пет части и с помощта на около 60 експоната, специалната изложба изследва въпросите, повдигнати от видими и невидими фрактури и липсващи части в предмети: Как е настъпила фрагментацията? До каква степен обектите са били обект на промяна според значение, възприятие или функция? Кога една работа е „завършена“?“

Например, един раздел от изложбата, „Разбити истории“, показва фрагментация или разрушение, причинено от война или кражба. „В течение на времето“ се фокусира върху „съзнателното фрагментиране на обекти на фона на повторното им използване в нов контекст“. Разделът „Допълване и реставрация“ показва „вникване в третирането на фрагменти в музейни колекции“, докато „Очарованието на фрагментите“ хвърля светлина „върху ентусиазма, който фрагментите или незавършените предмети са имали от векове, особено за художниците“.