В продължение на почти две десетилетия пазарът на изкуство неизменно гравитира към следвоенните хитове, като старото изкуство е изместено в раздела „скучни“. Библейски истории, древни митове или портрети на хора, които нямат акаунт в социалните мрежи, не резонират със съвременния зрител. И тогава изведнъж сякаш се събудихме. Основният блокбастър на нашето време е изложбата на Ян Вермеер в Rijksmuseum в Амстердам, билетите за която бяха разграбени в първите седмици след откриването.

Пазарът не остана настрана - Ботичели и Каналето започнаха да се продават за осемцифрени суми, които обикновено се дават за творби на Рихтер и Пикасо (това отчасти се дължи на продажбата на колекцията на покойния съосновател на Microsoft Пол Алън) . Едно от най-скъпите произведения, продадени миналата година, е натюрмортът „Кошница с ягоди“ (около 1761 г.) на Жан-Батист Симеон Шарден, който беше продаден в Artcurial за 24,4 милиона евро.

Галериите също започнаха да разглеждат изкуството, по-старо от двадесети век. През март Saatchi Yates, основана през 2020 г., за да представлява нововъзникващи съвременни артисти, стартира нова линия „Masters“. „Имаше известна промяна в настроението“, коментира съоснователят на галерията Фийби Саачи-Йейтс.

Тази промяна на настроението може да се опише като желание да се играе на сигурно. Разбира се, шумът около редица от най-модерните имена днес на аукционите все още е налице, но вече не е същият. Цените на следвоенното изкуство, което преди е било много популярно, са нараснали до ниво, което само много малко изключително богати купувачи могат да си позволят.

Има и други фактори, които в по-дългосрочен план допринасят за популярността на "старите майстори" - а напоследък и на "старите". Такива известни и уважавани съвременни художници като Джени Савил и Глен Браун несъмнено наследяват своите предшественици - старите майстори, докато по-младите художници все повече се обръщат към сюрреализма. В тази област се появи и ново поколение дилъри. Lullo Pampoulides отвори врати през 2016 г. и дилъри като Elliott Fine Art, Ben Hunter и Ambrose Naumann (всички представени в секцията за млади галерии на TEFAF) следват стъпките му. Това поколение знае как да разказва истории и използва социалните мрежи и други ресурси ефективно, довеждайки старите майстори до публика, която преди е била недостъпна за тях.

Предишните проблеми на този пазар, разбира се, не са изчезнали: от една страна, на него просто няма толкова много качествени произведения; от друга страна, ситуацията се усложнява от проблемите на произхода и състоянието на произведенията. Традиционните купувачи изчезват от пазара, но продавачите, които са готови да положат усилия, имат всички шансове да привлекат ново поколение колекционери.