Фокусът е върху основното място, самият панаир Art Basel, измислен от мега-колекционера Ернст Бейелер през 1970 г., за който милиардери и музейни работници, бизнесмени и арт консултанти от всякакъв вид, журналисти и светски безделници идват в Швейцария всеки юни. Тази година търгуваха 284 галерии от 36 страни. Освен това за първи път участваха 21 галерии, като 12 от тях получиха достъп до основната галерийна платформа, тоест успяха да представят пълноценен щанд.

Организаторите имат право да се гордеят с посетителите: за всички дни на панаира (15-18 юни) дойдоха 82 хиляди души. Качеството на гостите също не разочарова: не само големи колекционери с техните доверени лица дойдоха да избират и купуват, но и представители на 240 музейни и художествени институции, включително музея Тейт в Лондон, Райксмузеум в Амстердам, Музея Уитни на Американско изкуство от Ню Йорк, Музеят Гугенхайм с филиали, наскоро откритият Istanbul Modern и много други.

По време на предварителния преглед и през първите дни на панаира, галерии, желаещи да споделят информация, информираха за своите „постижения“: скулптурата Spider IV на Луиз Буржоа от 1996 г. беше продадена „за над 22,5 милиона долара“ (Hauser & Wirth Gallery), голямата Strip-Tower от Герхард Рихтер - "за повече от 2,5 милиона долара" (галерия Дейвид Цвирнер), картина на Сай Туомбли за 20 милиона долара (галерия Гагосян). The Art Newspaper съобщи, че шестте най-добри галерии са продали изкуство за 175 милиона долара, а всички продажби, които по някакъв начин са успели да бъдат проследени, надхвърлят 245 милиона долара.

Понякога непродаденото прави не по-малко впечатление от продаденото. Например на щанда на нюйоркската галерия Asquavella голяма картина на Марк Ротко на цена от 60 милиона долара не намери нов собственик.

Сигурен знак за оживена търговия е редовното обновяване на експозициите. В дните на панаира много галерии успяха няколко пъти да заменят продадените творби с други (в Базел, за разлика от панаирите с по-консервативни правила, това не е забранено). Жан-Мишел Баския, Луиз Буржоа, Александър Калдер, Пабло Пикасо и Герхард Рихтер все още са сини чипове – продаваеми, скъпи и желани. Седемцифрените ценови етикети не са необичайни за Art Basel - те „украсяват“ картините на Франсис Бейкън и Том Веселман, Вилем де Кунинг, Пиер Солаж и Анди Уорхол.

Сред разпознаваемите произведения на популярни серии от известни майстори, които излагат различни галерии, са металните плочи на Аниш Капур, антропоморфните скулптури на Антъни Гормли, сюрреалистичните и течни обекти на Тони Крейг, или например вечни класики като снимките на Бернд и Хилла Бехер.

Също така на щандовете на различни галерии имаше много картини на немския художник, купонджия и джазмен, „новият див” А. Р. Пенк. Работа на Джоан Мичъл, която беше продадена преди шест месеца за 4,5 милиона долара в Париж, тук се продаде за 14 милиона долара (Pace Gallery). Като цяло американските художници, които се озовават в Париж през 50-те години на миналия век, може да са едно от новите увлечения на пазара. Мичъл вече е начело, към нея се присъединява нейната приятелка във френската столица от 50-те години на миналия век, Шърли Джаф, чиято грандиозна ретроспектива в момента е в Музея на изкуствата в Базел.

На втория етаж на огромна изложбена сграда на Messerplatz, където традиционно се намират галерии с по-демократични предложения, един от любимците на публиката беше бързо продаденият Last Supper Blue (2022) на Ай Вей Вей - гигантски панел, сглобен от Lego, повтарящ известна фреска на Леонардо да Винчи, където китайският художник заменя лицето на Юда със своето.

Точно там, на втория етаж, имаше и приятен епизод, свързан с историята на руското изкуство или по-скоро с дизайна. Виенската галерия Layr представи творбите от 60-те и 70-те години на миналия век на съветската текстилна художничка Анна Андреева (20 000–30 000 евро). В Art Basel тя беше в идеална компания от художници, които създават скици и проекти за тъкани. На панаира бяха представени издания на рисунки на Ани Алберс, която някога е ръководила текстилната работилница в Баухаус, и оригинални графики на Соня Делоне: парижкият галерист Ив Злотовски посвети целия щанд на художничката.

Една от най-обсъжданите теми, стана въпросът дали клиентите да се запознават предварително с работите или да се изненадат на щандовете. Лари Гагосян изпрати списък от 100 страници с произведения на изкуството, които смяташе да продаде в Базел. Според The ​​Art Newspaper само пощата е позволила на неговата галерия да продаде 30 милиона долара, без да се брои щандът, който по време на панаира според непотвърдената информация регистрира печалба 70 милиона долара.

Като цяло галеристите, които са работили във всички търговски площадки на Базел, вероятно ще се съгласят с мнението на новия директор на Art Basel Fair Ноа Хоровиц: „Бизнесът върви много добре, но за да върви добре, сега трябва да работите много"