„Не мога да си го обясня. Всички мои скулптури накрая се оказват един сантиметър високи. Още едно докосване и хоп! – статуята изчезва”

                                    Алберто Джакомети

Алберто Джакомети е един от скулпторите, които представят облика на модернизма, а също и артистът, при който виждането се е превърнало в основен теоретичен проблем.  Тази пролет музеят,  в чиято колекция се намират едни от най-ключовите произведения и колекции в Европа - Kunsthaus в Цюрих ще представи изложба, посветена на Алберто Джакомети – мъжът, който променя разбиранията ни не само за скулптурата, но и за света.  „Изкуството на виждането” е изложба, която провокира не само любителите на изкуство, но и много от професионалистите, защото повдига един от вечните въпроси,  свързани с изкуството – този за „виждането” и възприятието.

Виждането е проблем в изкуството, който пряко засяга както формалните, така и иманентните стойности на произведението. Условно, през различните епохи „виждането” рефлектира върху изкуството, като се ценят различни възприятия за реалността. Примери за това можем да открием в цялата история на изкуството, като най-голямо значение на самия акт на „виждането” започва да се отдава в края на ХIX век – с епохата на научните открития, свързани с теорията за цветовете, фотографията и импресионистите. При Алберто Джакомети, обаче „виждането” придобива по-различни стойности, като то се свързва с начина, по който той иска да възприема света, пречупен през дълбокия психологизъм на неговото творчество. Kрайният резултат е изкуство, подчинено не на природните закони, а на вътрешните – изкуство, „видяно” не с очите, а с душата на художника и представящо не позиращия модел, а самия него.

Алберто Джакомети е роден в Швейцария, като музеят Kunsthaus в Цюрих притежава най-богатата колекция в света от негови произведения. Заминава да учи  в Париж през 1922г. в ателието на ученик на Огюст Роден, като неговото изкуство се свързва главно с течението на сюрреализма. Той се превръща в един от най-сложните и задълбочени художници на ХХ век и произведенията му са  били предмет на анализ не само от изкуствоведи, но и от философи и психолози. Неговите скулптури са едни от най-забележителните и разпознаваеми – болезнено слаби, деформирани, издължени и много често крачещи към неизвестното. В годините между двете световни войни Джакомети се отдава на скулптурата, като развива своя изразен език. За свои модели избира предимно близки до него хора и роднини. Това, което го свързва със сюрреализма,  е именно виждането – сюрреалистите са тези, които отделят най-голямо внимание на реалността и възприятието ни за нея и именно те провокират изследванията на Джакомети в тази насока – към изследването на „виждането”, но предимно като ментално състояние. Това, което той се опитва да пресъздаде посредством медиума на скулптурата, е внезапното появяване на човек, видян от далечно разстояние, водещо до   изтъняване и аморфизация, вследствие на феномена на „виждането”. В този период той създава предимно малки по размер скулптури, които в периода след Втората световна война, до неговата смърт през 1966г., той увеличава, но колкото по-големи стават, в толкова по-изтънени се превръщат, като карат зрителя да си задава многобройни въпроси, свързани не само със съдбата на скулптурата, но и със съществуването ни в този свят.

Изложбата ще бъде открита на 11-ти март, като ще продължи до 22-ри май 2011г.  На нея ще бъдат представени  над 100 негови скулптури, живописни произведения, рисунки и графики, които ще представят възможно най-цялостно неговото творчество, посветено на психологическия процес на „виждането”, изразено в материал.

Днес Джакомети е един от най-скъпо продаваните художници, като неговата скулптура “ L'Homme Qui Marche I”  беше продадена за рекордните £65 млн. на аукцион на Сотбис през февруари 2010г.