Благодарение на иновативен метод беше разкрито неизвестно до този момент произведение на испанския художник Франциско Гоя (1746-1828). То е създадено под прочутия „Портрет на дон Рамон Сатуе”.  Скритият портрет, който със сигурност е рисуван от самия Гоя, е открит благодарение на макрорентгенова флуоресцентна спектроскопия – нова технология, развита от Университета в Антверпен и Делфтския технически университет.

От разкритието може лесно да се види, че Франциско Гоя е нарисувал портрета на испанския съдия Рамон Сатуе върху много по-официален портрет на мъж, носещ униформа. Декорациите върху униформата представят най-високия ранк в кавалерията, установен от Жосеф Бонапарт, когато неговият брат Наполеон го прави крал на Испания. Скритият портрет най-вероятно датира между 1809 – 1813 г., а този на  Рамон Сатуе е подписан и датиран от 1823 г.

Въпреки, че лицето на портретувания не е напълно разпознаваемо, то по всяка вероятност представя някой от френските генерали, които са придружавали Жосеф до Мадрид или може би самия него. Вероятно той е попаднал при своя създател, когато френската армия е изгонена от Испания през 1813 г. и крал Фердинанд е възстановен на трона. Предполага се, че Гоя е прикрил портрета по политически причини. Десет години по-късно, той се подписва в полза на либералната испанска конституция от 1820 г., но след като Фердинанд възобновява абсолютизма през 1823 г., Гоя е бил уплашен за своята съдба и скрива портрета на френския генерал под този на испанския съдия.

За първи път новата технология е приложена преди две години върху произведение на Ван Гог. Тогава беше открит неизвестен портрет на жена под изображение на зелена поляна. Този път обаче, технологията е усъвършенствана и е разработена мобилна версия, която позволява на апаратурата да бъде използвана директно в музея, като произведението не се налага да бъде местено. Технологията позволява да бъдат разпознавани използваните пигменти и цветове под настоящия слой боя без дори платното да бъде докоснато. Потенциалът да бъдат откривани нови произведения на изкуството под съществуващи такива е огромен, след като множество художници преизползват канавацата, за да пестят пари, да скрият нещо съществуващо по различни причини или просто защото не са доволни от постигнатия резултат.

В октомврийското издание на престижното списание за изкуство „The Burlington Magazine” ще излезе детайлна статия, посветена на скрития портрет с автори - Дънкън Бул (Duncan Bull)-куратор на интернационално изкуство в „Райксмузеум”, Анна Крекелер (Anna Krekeler)-реставратор в „Райксмузеум”, Матиас Алфред (Matthias Alfeld)-професор от Университета в Антверпен, Коен Янсенс (Koen Janssens)-професор в същия университет и Йорис Дик (Joris Dik)-професор в Делфтския технически университет.