Творби на Фрида Кало и Диего Ривера ще бъдат изложени в Третяковската галерия и Музея Пушкин в Русия, техни  произведения и на други мексикански художници ще бъдат и сензация в Гран Пале, Париж.

Двете големи изложби, свързани със съвременната култура на Мексико, ще се проведат в Москва през втората половина на 2019. Едната от тях ще представи картини на Фрида Кало, а друга - творби на съпруга й Диего Ривера.

Родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, Мексико в семейството на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият й крак изсъхва и тя остава инвалид за цял живот. Мечтае да стане лекар, за да лекува телата и душите на хората, увличайки се с младежка страст по Фройд. Фрида е първата мексиканка, преминала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на катастрофа и е подложена на тежка операция. Прикована към леглото, със силни болки, с метална шина на гръбначния стълб, тя започва да рисува от скука и самота. Това ново поприще я свързва с Диего Ривера. Той е  яростен поддържник на болшевиките в Русия, но и известен майстор на стенописи, синтезирали фовистични и експресионистични елементи с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота й – два пъти се жени за него, връзката им минава през страст и предателства. На физическата болка тя се противопоставя с ексцентричност, дрога, алкохол,  връзки с мъже и жени.

Диего Ривера има четири брака и четири деца, в това число извънбрачната му дъщеря от връзката му с Мария Воробиев. Все още женен за втората си съпруга, Гуадалупе Марин, той започва връзка с 20 години по-младата от него Фрида Кало и през 1929 г. двамата сключват брак. По време на бурния им семеен живот и двамата имат много извънбрачни връзки – една от неговите е с по-малката й сестра, а много от нейните – с жени. Развеждат се през ноември 1939 г., само за да се оженят отново през декември 1940 г.

Между 1937 и 1939 г. в дома на Фрида Кало и Диего Ривера живее съветският революционер Лев Троцки заедно с жена си Наталия Седовая. По-късно той се премества в съседна къща, където е и убит. През 1954 г. Кало умира и на следващата година Диего Ривера сключва брак с Ема Хуртадо, който просъществува до смъртта му през 1957 г. Записана в завещанието му с волята да бъде превърната в музей, днес къщата на Фрида Кало, в която двамата живеят от 1929 г. до 1954 г., известна още като Синята къща (La Casa Azul) заради кобалтово сините си стени, е посещавана от 25 000 души всеки месец, които могат да разгледат картини и на двамата, лични вещи, фотографии, книги и др. В дома се пази и праха на Фрида, който се намира в урна с формата на нейното лице и е поставен в близост до леглото ѝ.

За европейците мексиканското изкуство на ХХ век показва екзотиката на непознатия латиноамерикански свят, но и свободата от предразсъдъци. Изложбата в парижкия музей Гранд Пале "Мексико. 1900-1950. Диего Ривера, Фрида Кало, Хосе Клементе Ороско, и авангарда "- е обявена като събитие през следващата година. Това е най-подробната за момента експозиция на мексиканското изкуство, представящо историята на мексиканското изкуство на XX век в Мексико. Показани са  течения, които до момента не са познати на световната общественост:  първо реалистите, следвани от символистите в началото на XX век и естествено художниците на честите мексикански революции, както и неизвестни или малко известни прояви на мексикански творци в Европа и Америка.  Целите на изложбата са две: да се покаже както оригинално, типично мексиканско изкуство, и да докаже участието му в международна историята на авангарда.

"Тези хора на изкуството не разказват историята на Мексико, а живота на тази история," - обяснява уредникът Огюстън Артеага. И този живот не започва с революцията от 1910-1920 години. Напротив, показан са непознати страници изкуство от развитието на мексиканската живопис от средата на XIX век, паралелни с  възстановяването на републиката през 1867. С независимостта в художествените творчества навлизат и теми като бедността, насилието, социалното неравенство. По този начин се формира мексиканския реализъм, който години по-късно става основа за новото социално изкуство. В същото време процъфтява и романтизъм. Една от ключовите творби на този период  - "Ритуал" (1889), Хосе Мария Хара, получила бронзов медал на Световното изложение в Париж през 1889.