„Тези творби се появяват в галерии и аукциони и публиката не знае, че художникът не е имал намерение да ги продава и нищо от парите да не отива при него“, обяснява филмовият директор, Колин Дей, малко след излизането на филма в Сан Франциско. В допълнение към популяризирането на предизвикателствата пред уличните художници, филмът също цели „да накара хората да оценят уличното изкуство – в неговата първоначално планирана форма“, заявява изпълнителният продуцент Брайън Грейф.
„Работата е там, че творци като Банкси правят картини в ателиетата си, които са за продажба. Докато работите, които са направени на улицата не би трябвало да се продават или дори да се запазват.“ Споделя Грейф, който е и главен герой във филма, чиято цел е именно да „спаси“ един графит от властите, които искат да измият стената и арт дилърите, които смятат да я отрежат и продадат. Като собственик на имота, върху който се появява работата на Банкси, Грейф предлага да я дари на музея за съвременно изкуство в Сан Франциско, но макар от там да признават, че произведението е страхотно, те не могат да го приемат без съгласието на художника за премахване на творбата от улицата и поставянето и в музейна среда.
Джон Заробел, куратор в музея също така обяснява, че за да приеме такова дарение е необходим сертификат за автентичност от самия Банкси и макар в този случай графитът Haight Street Rat да фигурира на сайта на художника, което е неофициално потвърждение за автентичност от студиото на Банкси отказват да издадат сертификат. Изглежда странно решение художник да откаже да стане част от такава престижна колекция, но от негова гледна точка това е напълно логично, защото ще създаде опасен прецедент. „Ще покаже, че творби премахнати от улицата имат стойност извън мястото, за което са предназначени. Това не е нещо, което графити художниците не искат да поощряват.“ споделя Грейф.
Освен това въпреки, че не е незаконно да премахнеш произведение от улицата, когато е върху твоя собственост и да го продадеш на рат дилър или търг, художникът не получава нищо от продажбата и това се превръща освен в морален проблем и в проблем за младите графити артисти, които искат да продават част от нещата си. Стефан Кеслър е един от няколкото арт дилъри, които игнорират този факт и спокойно продава няколко произведение на Банкси на арт панаир в Маями през 2012 г. Той предлага на Брайън Грейф сумата от 500 000 долара за графита, който се опитва да спаси, но Грейф отказва. Той се зарича, че никога няма да продаде произведението, ще търси публична платформа за представянето му и ще се бори за спазване на желанието на графити художниците.
Rijksmuseum пуска AI инструмент, за да помогне за осъществяването на връзки в колекцията си от 800 000 произведения на изкуството
Бащата на оптичното изкуство: Кой е Виктор Вазарели
Посмъртната маска на Егон Шиле бе продадена за рекордна цена на търг. Ai-Da, хуманоидният робот художник също надмина очакванията
Испански художник изненада столичани със стенопис на тема "Витоша"
Добавете коментар