Как да направим селфи - шедьовър (07.07.2017)
Един ден през 1963 година, Анди Уорхол влиза във фотобудка в Ню Йорк и прави снимки превърнали се в най-скъпопродадените „селфита“. Един от тези впечатляващи автопортрети бе продаден наскоро на търг в Сотбис за малко над 6 милиона паунда.
Тези снимки, увеличени и отпечатани от художника, съвпадат перфектно с визията на Уорхол за епохата на поп арта в 50-те и 60-те години на ХХ век – те са типично американски, демократични и механични. Въпреки, че снимките от фотобудки не могат да станат толкова популярни като тези в социалните мрежи сега, използването на такива пространства за правене на изкуство през 1963 година е изключително новаторско и добавено към аурата на техническото изобретение, което използва Уорхол може да се сравни със селфитата, които се пускат днес в социалната мрежа.
Селфитата са свещения граал на социалните медии: автопортрети публикувани в социалните мрежи, разказващи истории, които целят да ангажират голям брой хора. Последните проучвания разкрива три неща, които могат да помогнат снимките ви да имат стойност – ако не в милиони долари, то поне в хиляди думи, за които не е нужно да рискувате живота си. Проучването определя вида снимки, които хората вероятно биха коментирали. Ето ги и тях:
Хората ви предпочитат пред камерата
Гледната точка във фотографията е въпрос на това кого „виждат“ хората да снима. Простото разграничение може да раздели снимките на такива направени от: трето лице (например, Уорхол снима Мерилин Монро) и първо лице (селфи на Уорхол). Във времето на Уорхол повечето снимки са правени от гледната точка на трето лице. Разказвачът силно допринася за това как хората се чувстват и какво мислят, когато гледат снимката. Логично личността на Уорхол играе по-голяма роля в заснетата история с неговите селфита, отколкото в известното му произведение портрет на Мерилин Монро. Точно както Уорхол е по-въвлечен в историята, която разказва с неговите автопортрети, така и другите хора статистически са по-склонни да се ангажират със съдържанието на селфитата.
Хората се отегчават от снимки просто с вас
Откакто портретите са измислени, художниците и фотографите са давали приоритет на важността на позицията в обществото на човека или действието, което извършва. Селфитата на повечето хора са свързани изцяло с тях, но хората са по-склонни да коментират селфита на други хора, които правят нещо значимо или смислено отколкото тези, които са просто автопортрет.
Уорхол прави нещо в почти всички свои снимки – например оправя вратовръзката си. Правейки това, той задължително разкрива себе си: икона на златната ера на поп арта и краен арбитър на звездния блясък. С неговото действие, повече хора го опознават по-добре. Те могат да харесат или не снимката, както и да реагират или да отговорят по някакъв начин, но важното е, че той е привлякъл вниманието им.
Реалистичните снимки отблъскват хората
Селфитата на Уорхол са създадени не да изобразят или изложат истината, а да покажат изкуството и измамата присъщи на всяка форма на представяне. Ако творческата свобода между реалността и снимката е била голяма във фотографиите на Уорхол, то сега е огромна с навлизането на фотографията в социалните медии. Фотографи, които се оплакват, че селфитата са лошо представяне на реалността, пропускат факта, че правенето на селфи не е представяне на нищо друго, освен на свободната мисъл. Съвременните фотографи трябва да използват цялата сила на техниките като емотикони, филтри, обективи и инструменти като селфи стикове, за да превърнат оригинала в нещо художествено.
Тъй като хората стават все по-социални в мрежата е важно когато създават снимка или друго съдържание достъпно за всички да се помисли по-сериозно относно приноса, който предлагат на публиката си, а не само върху собствения си образ.
.jpg&w=800&h=600 "temp_image_title")
Посмъртната маска на Егон Шиле бе продадена за рекордна цена на търг. Ai-Da, хуманоидният робот художник също надмина очакванията 
Списък продажби
