По същото време беше открит и музеят на Ив Сен Лоран и в Маракеш, розовия град на Мароко. Там през далечната 1966 г. модният дизайнер купува къща, омагьосан от мястото, където често пребивава с приятеля си Пиер Берже. Двамата възстановяват магичната градина Мажорел, в която сред пищната тропическа растителност е Музеят за берберско изкуство. Голяма част от творчеството на Ив Сен Лоран е повлияна от цветовете, ароматите и светлината на Маракеш. Модернистичната сграда на новия музей се намира в близост до градината Мажорел, където по желание на Ив Сен Лоран е разпръснат прахът му, след като си отива от този свят през 2008 г.

Сен Лоран бил изключително срамежлив, но знаел цената на своето изкуство. „Бих искал след 100 години да изучават моите рокли и рисунки“, заявява той в едно интервю. От 1964 година насам, дизайнерът съхранява всеки прототип на рокля такъв, какъвто го е замислил в самото начало, а не вариантите, които се променяли според размера и молбите на клиентките. През 1982 година той започва да нарича своя архив „музей“, като всяка достойна за музея дреха получавала буквата „М“ – билет в историята.

В тези негови идеи много хора виждат неговата гордост, но сега могат само да благодарят на Сен Лоран за проявената от него смелост. В Париж заедно могат да се видят 5000 модела от колекцията му от 1962 до 2002 година и 65 модела, направени като главен дизайнер на Dior. Към тях са добавени ескизи, портрети на Сен Лоран – творби на Бернар Бюфе и Анди Уорхол, фотографии направени от десетки майстори като Ървин Пен до Жан Лу Сиеф и Марк Риба.

В края на краищата, това е музей на модата, направен по напълно различни принципи, който дори може да се нарече лаборатория и учебен център. Информацията е достъпни за всеки модел, тъканите, кройките и техническите задания. Кабинетът на Ив Сен Лора е запазен също, в него има огромно огледало на цялата стена където регулирал всяка рокля върху своите манекенки и гледал от година на година в отражението своя портрет.