Почти два пъти по-висока от тази на Кунс, цената е шокираща, но Алекс Ротер, куратор на Кристис за следвоенно и съвременното изкуство, смята, че тя е оправдана, тъй като картината съчетава най-известните теми на художника: "блестящата абстракция на басейна и емоционалната сложност на двойния портрет".

Двойните портрети на Хокни и рисунките с басейн рядко се появяват на търг, тъй като мнозинството вече се намират в музеи. Изобразяването на плувец, гледан от неподвижна фигура - тийнейджърската муза на Хокни, Питър Шлезингер - в "Портрет на художник (Басейн с две фигури) " е и двете. Киноманите може да си спомнят, че това е образа от обложката на култовия филм от 1974 г. "Bigger Splash", който описва петгодишната любовна афера на Хокни с Шлезингер. Съвсем наскоро той бе включен в пътуваща ретроспекция, която приключи в нюйоркския музей на изкуствата по-рано тази година.

Ротер казва, че институционалната и пазарна видимост на Хокни през последните няколко години доказва, че най-накрая той е "канонизиран" в по-широк мащаб. Тази специална картина обаче е преминала през ръцете на само няколко частни колекционери, включително Дейвид Гефен, съосновател на DreamWorks Studios. Продажбата на Кристис ще бъде нейния аукционен дебют.

Вторичният пазар на работите на Хокни се увеличава през последните няколко години. Според ценовата база на Артнет, общите продажби на художника са били 43,3 млн. долара през миналата година, което е увеличение от 35 млн. долара през 2016 г. През май тази година аукционният рекорд за Хокни беше преминат два пъти в рамките на един час в Сотбис, Ню Йорк- първо, Piscine de Medianoche (Paper Pool 30) (1978) се продаде за 11,7 милиона долара (с такси), бързо надминат от Pacific Coast Highway и Santa Monica (1990), които се продават за 28,4 милиона. Все пак оценката на Кристис за "Портрет на художник (Басейн с две фигури)" е почти тройна.

Ротер казва, че оценката е оправдана предвид неотдавнашния пазарен и институционален интерес към художника, но и нарастването на интереса към фигуративното изкуство. "Когато мислите за работата на Хокни, тези концепции [сцени с басейн и портрети] незабавно идват на ум независимо една от друга", казва той. "Но когато се съберат, те образуват един вид свещен граал, който виждаме тук."