На 14 февруари в Московския центъра за фотография „Братята Люмиер“ ще бъде открита изложбата на шведския фотограф Ерик Йохансон "От другата страна на реалността". Неговите творби неведнъж са се появявали на различни обществени места в социалните мрежи, но художникът официално излага за първи път в Русия. За откриването той ще присъства лично.

Йохансон придобива световна слава благодарение на необичайните си сюрреалистични картини, създадени от фрагменти от много снимки. Фантастични пейзажи и невъзможни светове, които се появяват на базата на истински снимки, се превръщат в парадоксални изображения, носещи сатиричен или философски характер.

Йохансон се възприема като самостоятелно явление във фотографията (твърди: „Опитът е най-добрият начин да се трупа познание. Просто отидете и направете нещо!“) И настоява, че художниците са имали много по-голямо въздействие върху неговата работа, отколкото фотографите. Той твърди, че Салвадор Дали - испански сюрреалистичен художник, Мауриц Корнелис Ешер - холандски графичен художник, Рене Магрит - белгийски сюрреалистичен художник, Роб Гонсалвес - канадски сюрреалистичен художник, Яцек Джек - полски художник, Шон Тан - австралийски писател и илюстратор, Матиас Адолфсон - шведски илюстратор, Свен Нордквист - шведски писател и илюстратор са негови примери в областа на идеите и формата. През 2018 г. в интервю за руското списание " Фотомастерская " Йохансон също подчерта влиянието на белгийския фотограф Коен Демунк. Любимо произведение на изкуството, той нарича графичния лист на Ешер "Относителност", свързващ математиката с изкуството, по който стълби минават през стена, под и тавани на гигантска сграда. Фотографът възприема тази работа на Ешер като модел за интерпретиране на света.

Той описва стила си като “фотореалистичен сюрреализъм”, настоява, че хуморът е съществен елемент от неговите снимки. През 2012 г. Microsoft предлага на фотографа да участва в проект, наречен „Поколение 7“ (англ. „Generation 7“). Седем артисти получават средства за реализирането на проекта си. Йохансон създава 3D илюзорна снимка, имитираща вратата на магазин на оживена улица в Стокхолм. Видеото е заснето от приятел на фотографа, който пред изненаданите минувачи напразно се опитва да влезе в стаята през изображението.

Ерик Йохансон твърди, че винаги слуша музика, когато се занимава с пост-редактиране, предимно електронна музика (той е почитател на шведската инди банда “Боб Хунд”, слуша “Daft Punk” и “The White Stripes”, което го държи в добра форма. "Когато работя, аз съм напълно потопен в моя свят, абсолютно слеп съм за околното и приемам само музика", казва Йохансон.

Фотографът разделя творческия си процес на три последователни етапа и предварителен етап.

1.   

Първият етап е планиране. След появата на идеята Йохансон се опитва да намери  за подходящи модели и пространствена среда. Търсенето може да отнеме от няколко дни до няколко месеца, а понякога - години. Йохансон разглежда този етап като най-важната стъпка, тъй като определя вида на снимката. Тук той  редуцира изходните си материали. Тази стъпка включва решаване на редица проблеми: как да се изгради композиция, да се изберат обекти и реалистична светлина. Вторият етап е заснеманията на нещата, от които е съставена неговата идея. Йохансон никога не използва снимките на други хора в личните си проекти, той признава, че иска напълно да контролира снимките си и да чувства, че е направил всичко сам. Споделя, че така някои от идеите му се оказват неосъществими.

3.  

 Последният етап е сливането на снимките. Този етап отнема от няколко дни до няколко седмици. Йохансон смята, че това е най-лесната стъпка (въпреки факта, че могат да се използват до 150 снимки). Този етап е подобен на мозайката, за която съставните й елементи вече са подготвени, просто трябва да ги съберете.

Понякога Йохансон впоследствие създава видеоклипове, които говорят за работата му по определена окончателна фотокомпозиция. В същото време той не разкрива всички тайни на създаването на снимки, обяснявайки това с желанието да запази магията на своите образи. Фотографът отказва да говори за скрития смисъл на снимките си, като вярва, че всеки зрител има право да ги интерпретира самостоятелно.