С тази изложба тя се опитва да се докаже, че основният материал в скулптурата не е камък, бетон или полиуретан, а  както в архитектурата - пространството. Може би затова Барлоу използва само материали като: цимент, картон, плат, шперплат. Тя преподава четиридесет години, след което решава: „Баста!” - и става художник на свободна практика. За момента най-голямото й постижение е самостоятелна изложба в британския павилион на венецианското биенале през 2017 година.

Постдадаистката Барлоу отбелязва: „Скулптурата може да бъде ужасно авторитарна; вертикалната кула или паметника умишлено се налага, заемайки пространство, което иначе би могло да бъде заето от човека. Затова моята работа е свързана със създаването на аморфни, тлъсти, анти-монументални структури.“  

Изложбата се нарича   Cul-de-sac (от френски „Задънена улица“). По замисъла на автора, зрителят трябва да поеме пътуване през трите зали като една мега инсталация, където една картина замества другата, без да създава цял образ. Филида Барлоу е убедена, че скулптурата в ума на зрителя не работи, така както другите форми на изкуството, давайки само чувство за фрагментарност, но правейки пространствени паузи, интервали, които влияят на емоциите. В навечерието на деня на откриването Барлоу заяви, че винаги се опитва да намери материали, които се държат като сурова глина, така че обектите от тях лесно да могат да се счупят и да се пресъздадат отново. Скулптурата не работи чрез материали, а чрез действията на автора и обществеността.