Белград е мястото, където световноизвестната „баба на пърформанс изкуството“ създаде първите си творби през 60-те и 70-те години на миналия век. Ретроспективата „Чистачът“ обиколи света, преди най-накрая да се прибере у дома.

 "Фактът, че правя пърформанси гол, в Белград и Сърбия, означава много за някой, който е хомосексуален и чието тяло е трансджендър", казва Алекс Заин. Заин прави собствен прочит на пърформанса, създаден първоначално от най-известния художник в Сърбия - Марина Абрамович. Заин изпълнява една от ранните й творби „Освобождаване на тялото“ в белградския музей за съвременно изкуство. Изпълнителят е гол, освен плътно увит шал, покриващ главата. Той танцува пред  гола бяла стена, докато неудържим барабанист бие непреходен ритъм. Изпълнението продължава, докато танцьорът не падне на земята, изтощен.

Като транссексуален мъж в социално консервативна страна, "„Освобождаването на тялото" е тежко за мен, защото съм гол и ще трябва да гледате едно странно, голо тяло в продължение на много часове. Но да го видите тук в музей е различно от това да го видите на улицата или в медицинска книга."

Някои от участниците в изложбата "Чистачът" са опитни пърформанс изпълнители. Други имат малък или никакъв опит в дисциплината, която поставя значителни изисквания както към ума, така и към тялото. Всички те са изучавали метода на Абрамович със сътрудничката на художничката Линсей Пейзингър, преди експозицията да се открие в Белград.

Андрея Каргачин е 20-годишна студентка по театър, публикувана романистка, визуална художничка и танцьорка, но истинската й страст е пърформанс изкуството. „Тази изложба е моя сбъдната мечта“, казва тя. "Марина е голяма част от живота ми. Тъй като съм от тук, тя винаги е била истинска движеща сила за мен." Каргачин сваля лабораторното си палто и заема мястото си, срещу друг изпълнител. За да продължат пътя си в изложбеното пространство, посетителите трябва да се притиснат и промушат между тях.Уловката е, че изпълнителите са напълно голи - произведение, което Абрамович озаглави Imponderabilia.

„Минавала съм през Imponderabilia много пъти - и трябва да кажа, че ходенето през него е по-неудобно, отколкото да съм част от произведението“, казва Каргачин. "Чувствате, че хората са много уязвими и че ги прекъсвате в нещо. Каквото и да направите, е атака срещу това малко пространство, което се случва между тях." Но не се чувствам така, когато съм изпълнител. Затова мисля, че хората, които минават през нас, вършат нещо значимо - не е лесно."

Ре-пърформърите,както ги нарича Абрамович, работят в какафония, докато писъците и ударите се разнасят около гигантските екрани, показващи видеоклипове от оригиналните изпълнения на художничката. Това, което звучи като конга барабани, се оказва аудио запис на Rhythm 10, произведение с 20 ножа, два магнетофона и лявата ръка на художничката. Придружаващите снимки ярко илюстрират как Абрамович страда за изкуството си.

Ивана Ранисавлевич добавя към звуковата атака чрез интерпретацията си на Freeing The Voice. Като лежи по гръб върху матрак, докато главата й виси от ръба, тя буквално преграква от крещене. Като ветеран на сценичното пърформанс изкуство в Белград, тя оценява вниманието, което изложбата привлича.

"Все още имаме ъндърграунд арт сцена. Но след няколко години се питате защо правите това - когато има много малко хора, които идват да ви видят и повечето от тях са ваши колеги", казва тя.

Пренасянето на изложбата в Белград е основен превратен момент за Музея на съвременното изкуство, който беше затворен десетилетие преди възобновяването му през 2017 г. Изложбата на Марина Абрамович продължава до края на месеца.