Картината от Прадо отдавна се смята за едно от многочислените копия на Мона Лиза, но преди около десетилетие реставраторите откриха, че тъмният фон върху нея всъщност е рисуван по-късно с цел да затъмни пейзажа на заден план. Слоят е изчистен и през 2012 г. е обявено грандиозно откритие: оригиналът от Лувъра и копието от Прадо са много сходни. Това предполага, че копието не е направено от напълно завършен оригинал, а двете картини са създадени паралелно в ателието на Леонардо.

Важно е да се отбележи също, че някои елементи от композицията са по-добре запазени върху копието, отколкото върху оригинала. Те включват детайли от подлакътника, бродерия по ръба на плата на гърдите на модела и полупрозрачен плат, лежащ на лявото й рамо. Цветовете на копието от Прадо са много по-ярки и може би по-близо до оригинала, тъй като картината от Лувъра е покрита с много потъмнял лак, който затъмнява цветовете. Освен това, устните на модела върху копието са запазилия розовия си оттенък, отбелязан от автора на „Биографии“ Джорджо Вазари.

Важен въпрос е датата на създаване на копието на „Мона Лиза“ от Прадо. Оригиналът от Лувъра се датира между 1503 г. и смъртта на Леонардо през 1519 г. Датирането на копието от Прадо е малко по-конкретно, между 1507 и 1516. По-рано от Прадо смятаха, че тяхното произведение е нарисувано от един от двамата ученици на майстора - Андреа Салай или Франческо Мелци. Салай започва работа за Леонардо през 1490 г. и може би е станал негов любовник, докато Мелци се озовава в работилницата около 1506 г. Известният експерт по изкуството на Леонардо - Мартин Кемп от Оксфордския университет обаче не е съгласен с това датиране. „Единствената подписана и датирана картина на Салай няма нищо общо с копието от Прадо и нямаме достатъчно творби за надеждно приписване копието на Мелци“, казва той. Явно и в Прадо започват да клонят към тази гледна точка.

Сега експертите в мадридския музей са склонни да приписват произведението на същия неидентифициран художник от работилницата на Леонардо да Винчи, който създава копия на още две негови картини. Говорим за така наречената версия на де Гана на „Спасителя на света“ (1505-1515), която се намира в частна колекция, и „Света Ана“ (1508-1513) от музея Хамър в Лос Анджелис.

Изложбата в Прадо разказва и за други творби на Леонардо и неговите ученици. Например, за два екземпляра на „Мадона с вретено“, чиито оригинал е изгубен. Кураторите на изложбата смятат, че двете оцелели копия, са създадени почти едновременно с оригинала от учениците на Леонардо, а не от самия велик майстор. Въпреки че Националните музеи на Шотландия, които изпратиха така нареченото копие на Баклю в Испания, все още го разглеждат като творение на Леонардо. Споровете около авторството далеч не са приключили.

Музей Прадо, Мадрид Леонардо и копията на Мона Лиза. Нов поглед към ателието на художника " до 23 януари 2022г