Въпреки че работата й е забравена в продължение на няколко десетилетия след нейната смърт, Софи Тойбер-Арп (1889-1943) е една от най-оригиналните фигури на ранното европейско абстрактно изкуство, създавайки забележително творчество, както сама, така и в съавторство със съпруга си, художникът Жан (Ханс) Арп (1886-1966). По думите на Ан Умланд, която е куратор на живописта и скулптурата в MoMA, изкуството на Тойбер-Арп представя „модел на „жива абстракция“, който се отнася до тялото, до приложните изкуства, до архитектурния интериор и спрямо социалната й среда“.

Изложбата, която включва около 300 творби от около 50 обществени и частни колекции, е организирана в хронологичен ред, започвайки с конструктивистки творби (графични и текстилни изследвания), създадени през втората половина на 1910-те. Две творби от 1916 г., „Вертикално-хоризонтална композиция“ (молив и гваш върху хартия) и текстилен панел (възглавница), са примери за тази ранна фаза от кариерата и. След Първата световна война,Тойбер-Арп експериментира с дадаизма. Нейната творба „Дадаистска глава“ (1920 г., Център Помпиду, Париж) присъства два пъти в ретроспективата, тъй като се вижда на снимка на Ник Алуф, показваща художника, който позира с тази малка скулптура. „Софи Тойбер-Арп: Жива абстракция“ включва и няколко проучвания за проекти за интериорен дизайн от края на 20-те години, като „Aubette 127“, аксонометричен изглед, създаден през 1927 г.

През 30-те години на миналия век Софи Тойбер-Арп е част от групата на абстрактните художници Cercle et Carré, изследвайки ролята на кръга като „космическа метафора“. Някои от най-забележителните творби в изложбата принадлежат към този период, като завладяващия релеф, създаден през 1936 г., собственост на Музея за изкуство в Базел. През последните години на десетилетието тя се завръща към конструктивизма и базираната на линии абстракция, за разлика от кръговете от по-ранния период, както е показано в „Лини на лятото“, рисунка от 1941 г., собственост на частен колекционер.