През 1939 г.Зигмунд Фройд пише:„Бях склонен да смятам сюрреалистите за пълни глупаци, но този млад испанец с неговите откровени, фанатични очи и неоспоримото си техническо майсторство промени оценката ми“.

Ексцентричен, противоречив и мегаломан, Салвадор Дали (1904-1989) е може би най-голямата емблема на сюрреалистичното изкуство. Той също така е „първият, който последователно използва откритията на Фройд и настоява, че лудостта е законно право на човека“ (Конрой Мадокс. „Салвадор Дали“, 1979). Жизненоважното влияние на Фройд е признато от самия Дали, който пише, че в периода на сюрреализма е искал да създаде "иконографията на вътрешния свят и света на чудесното, на моя баща Фройд".

Изложбата в Белведере включва около 150 картини, както и скулптури, фотографии и различни писмени документи. Повечето от изложените произведения са създадени от Дали през десетилетието, преди да срещне Фройд в Лондон през лятото на 1938 г. Включени са няколко платна, рисувани през 1931 г., като „Разкаяние. Сфинкс, заровен в пясъка“ или „Без заглавие. Жена, която спи в пейзаж“. Тази година може би е връхната точка на кариерата на Дали, когато той създава,наред с други, прочутата си картина "Постоянството на паметта“, сега в музея за съвременно изкуство. Изложени са и известните „Лебеди, отразяващи слонове“ (1937) от колекцията на Естер Гретър и копие на „Телефон – омар“ (1938), съхранявано в колежа по изкуствата West Dean.

Откриването на „Дали – Фройд: Обсесия“ съвпада със закриването на „Машината Магрит“ в музея Тисен, друга важна изложба, посветена на една от големите емблеми на сюрреализма.