Бел епо̀к (Belle Époque – хубавото време, прекрасната епоха) е период от европейската история, датиран приблизително между края на Френско-пруската война (1871 г.) и началото на Първата световна война (1914 г.). Характеризира се с ускорен технически прогрес, разцвет на културата и изкуството в много европейски страни, преди всичко във Франция и Великобритания. Това е златната епоха на малките кафенета и кабарета, време на разцвета на фотографията, зараждането на киното, значителни успехи на науката, археологията и модернизма в изкуството.

Джовани Болдини е роден в същото десетилетие като Моне, Реноар и Моризо и активен в Париж по време на разцвета на импресионизма и постимпресионизма и дори по време на развитието на първите авангардни движения на 20-ти век, за съвременните критици е обичайно да считат работата на Джовани Болдини (1842-1931) като „повърхностна” и изобщо нереволюционна в период на огромни художествени революции. И макар да е вярно, че Болдини в никакъв случай не е бил „авангардист“, картините му заслужават по-задълбочен анализ, отколкото просто да го смятаме за художник на красиви дами.

За Тициано Панкони, Болдини е „художник, способен да улови дискомфорта на своите аристократични модели и да изследва духа на жените, които започват да се еманципират в обществото на своето време“.

Изложбата, която включва около 150 произведения, включително картини, рисунки, гравюри и модни аксесоари, контекстуализира Болдини в атмосферата на парижкия Бел Епок. Както музеят посочва, портретите на Болдини, са модерни, но не авангардни, „обезсмъртяват парижкото висше общество от Бел Епок и са живописни еквиваленти на герои от „В търсене на изгубеното време““ на Пруст, един от най-големите почитатели на Болдини.

Творбите свидетелстват и за вкуса на художника към модата. Той рисува с широки щрихи най-елегантните облекла от котюр на Уърт, Паул Поирет, Джак Дюсет и много други и в хода на своите поръчки разработва уникален стил, който се превръща в негов подпис: бързо движение на четката, внимание към позата на модела и „змиевидната“ линия на телата.