Идвайки на пазара от частна френска колекция, произведението е обозначено като френско национално съкровище, което първоначално е възпрепятствало износа му от страната за период от тридесет месеца. Френското правителство наскоро премахна това обозначение и даде своя лиценз за износ, което позволява рисунката да бъде предлагана без никакви ограничения на колекционери по целия свят. Преди продажбата си в Париж, рисунката на Микеланджело ще бъде изложена в Хонконг и Ню Йорк.

Рисунката е призната за първи път като дело на Микеланджело през 2019 г. от Фурио Риналди, тогава специалист в отдела на Кристис за рисунки на стари майстори. Пол Джоанидес, почетен професор по история на изкуството в университета в Кеймбридж и автор на пълните каталози с рисунки на Микеланджело и неговата школа в музея Ашмолиан, Оксфорд и Лувъра, по-късно успява да проучи оригинала и подкрепя автентиността. Продадена през 1907 г. в хотел Drouot в Париж като дело на школата на Микеланджело, рисунката убягва от вниманието на всички учени до скорошното й преоткриване.

Творбата на младия Микеланджело във Флоренция, датираща от края на 15-ти век е може би най-раннaтa оцелялa такава, изучаваща голото тяло. Централната фигура е треперещия човек, изобразен в "Кръщението на неофитите", една от известните фрески от църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция от ранния италиански ренесансов майстор Мазачо (1401-1428).

Известни са няколко други изследвания на Микеланджело по Мазачо, включително рисунката в Staatliche Graphische Sammlung в Мюнхен и една в музея Албертина във Виена, както и рисунка след фреска от Джото в Лувъра.

Използвайки два нюанса кафяво мастило, Микеланджело прави рисунката на Мазачо своя собствена, като подобрява мускулатурата на мъжа и създава по-мощна и здрава фигура, която предвещава най-известните му изображения на човешкото тяло, като монументалния мрамор Давид в "Galleria dell'Accademia" във Флоренция и двамата му "Роби" в Лувъра. В съвсем различен, по-енергичен стил Микеланджело по-късно добавя две фигури зад треперещия мъж, които не са свързани с оригиналната композиция на Мазачо.

Продажбата на тази голяма и добре запазена рисунка заема своето място сред другите големи произведения на хартия, предлагани на търг от Кристис, включително "Глава на муза" на Рафаел, продадена в Лондон за повече от 29 милиона паунда (38 милиона долара) през декември 2009 г., изящната "Глава на мечка" на Леонардо да Винчи, която достигна почти 9 милиона британски лири (11,8 милиона долара) през 2021 г.; и рядко голо мъжко тяло на Микеланджело, което беше продадено в Лондон на 4 юли 2000 г. за над 8 милиона британски лири (12 милиона долара), поставяйки световния аукционен рекорд за произведение на художника.

Стийн Алстийнс, международен ръководител на отдел Рисунки на стари майстори заявява „Рисунката е една от най-добрите от по-малко от десет произведения на хартия на Микеланджело, които все още са в частни ръце, и ще се превърне в крайъгълен камък за всяка дискусия свързана с художника. С голяма гордост представяме тази рисунка, вече напълно призната като произведение на Микеланджело, на пазара след последното й появяване преди повече от век. Искам също да изразя своята благодарност и признателност към Фурио Риналди, бивш специалист по рисунки на стари майстори на Кристис, а сега куратор на рисунки и графика в Музея за изящни изкуства в Сан Франциско, който беше първият, който предложи признаването, което сега беше единодушно прието.”