Представените двадесет и пет артистични гледни точки, включително тези на Жулиен Крезе, Агнес Денес и Хира Наби, се занимават с онези въздействия от нашето производство на стоки и отпадъци, които обикновено са скрити от погледа ни. Докато някои творби се занимават с отпадъците, генерирани в други страни, или се фокусират върху замърсяването на околната среда, Роми Рюгер и Ерик Хатан са сред тези, които представят нови произведения, които имат пряко отношение към контекста на Базел. Отправната точка на изложбата е настоящето, илюстрирано от инсталации, видеоклипове, скулптури, фотографии и пърформанси, докато селекция от исторически творби показва, че замърсяването и опустошаването на околната среда, причинени от добива на суровини, са били тема за артистите дори в 1960 г.

Изложените творби извеждат на преден план това, което повечето от нас потискат. Те показват белязани пейзажи и чрез изображения и истории предоставят осезаеми напомняния за това колко неразривно сме свързани със самата Земя и всичките й много форми на живот. Те не само предават знание за това колко свързани са всички човешки дейности, но и съдържат в себе си силата да "отварят" умове.

Загрижеността за боклука се засилва след Втората световна война, когато за първи път се появява концепцията за „планирано остаряване на продуктите“ и екологията бавно привлича вниманието ни като въпрос, който вълнува всички. Зоологът Рейчъл Карсън пише за постоянното разпространение на замърсяващи пестициди, докато растящите могили от отпадъци стават емблематични за заможното западно общество – тоест очевидното свръхизобилие.

И все пак производството ни на отпадъци не намалява. Напротив, Швейцария е произвела 700 килограма боклук на глава от населението през 2020 г., което е едно от най-високите нива в света. Сложното управление на отпадъците може да е направило тези отпадъци по-малко видими, поне в Европа и Северна Америка, но тежките метали, праховите частици и микропластмасата отдавна са достигнали всеки сантиметър от глобалната екосфера. През същия период се наблюдава и промяна в начина, по който обществото се ангажира с темата за отпадъците.

Рефлексията върху темата за отпадъците е не само предмет на съвременното изкуство, но то всъщност е подтикнато и повлияно от него. Художниците, представени в изложбата в Базел, изследват скритите и потиснати екологични последици от нашите навици на потребление и ги правят видими: Пинар Йолдаш, например, представя работа, която показва как могат да изглеждат формите на живот, излизащи от океани, пълни с микропластмаса. Тита Салина и Ирван Ахмет са доста по-малко отдадени на научната фантастика и във видеото си показват как реките на Джакарта са замърсени и задръстени с пластмаси. Анка Бенера и Арнолд Естефан от своя страна събират проби от пясък от плажовете на Нормандия, където съюзниците акостират през лятото на 1944 г., разкривайки, че пясъкът там все още съдържа тежки метали.

Изложбата поставя тези съвременни произведения в диалог с няколко емблематични творби от миналото. През 1981 г. например аржентинският художник и екологичен активист Николас Гарсия Урибуру оцветява Рейн в Дюселдорф в зелено – в онези дни Рейн е една от най-силно замърсените реки в Европа. Той и Йозеф Бойс – който се присъединява към него за това действие – дори пълнят зелената вода в бутилки, за да я продават.