"Базелиц. Голи майстори" е най-голямата изложба, която досега Музеят за история на изкуството е посвещавал на жив художник. Освен куратора на изложбата Андреас Цимерман и самият художник е участвал активно в избора и подреждането на творбите. Показани са 73 платна и две скулптури на Базелиц, както и 40 произведения на стари майстори от 15 и 16 век.
През есента на 2020 година музеят представя на художника идеята си да му предостави възможност да съпостави своите платна с платната на стари майстори. "Дадохме, така да се каже, "карт бланш", пояснява директорката на музея Сабине Хааг, и се получи "Триумф на живописта". Този "визуален разговор", както се изрази кураторът на изложбата Андреас Цимерман, "ревитализира" старите майстори. "Посетителят може да почувства, че и те някога са били млади и опасни".
Базелиц сам подбира експонатите на старите майстори, като казва в едно интервю: "Моите картини могат да служат за тапети на старите майстори". Изложбата представлява абстрактен визуален разговор на Базелиц с ренесансови художници като Лукас Кранах, Тициан, Рубенс, Албрехт Алтдорфер и други, като неговите платна са съпоставени на стените до или над историческите картини на старите майстори. Характерно за произведенията на Базелиц е, че портретите са окачени с главата надолу и повечето са нарисувани с пръсти. Концентрацията на избраните стари 40 творби (в съответствие на 73 картини от Базелиц, сътворени в периода 1972-2022 г.), пада върху акта на голото тяло.
В хода на изложбата, представяща хронологично етапи от творчеството на Базелиц, се променят неколкократно техниката и стилът на художника. Картините са по-скоро от редуцираната фаза на границата на абстрактното през 80-те години. В късните си творби от последните години Базелиц поема по пътя на абстрактното изкуство. Серии от огромни фигури, които в първия момент изглеждат монохромни, но са изпълнени с фини нюанси, представени на тъмен фон, символизират не само сексуалността, но и възрастта, е мнението на директорката на музея Сабине Хааг. В тях вече не откриваме фигури и цветове, а усещания и емоция. Например в картината "Кънкьорката" виждаме само следите на кънките по леда. Пример за кулминация на творческото развитие на Базелиц и повлияването му от части от Дадаизма, е последната изложена картина "Найлонов парад", която го показва в нова светлина. Тя представлява колаж от найлонови чорапи, които са като части от телата на неговите фигури. Когато е пристигнала в музея, тя все още е била без име. Изборът на художника за съпоставяне с нея е "Братоубийството на Каин" от Бартоломео Манфреди и "Страшният съд" на Франс Флорис.
Изложбата може да бъде видяна до 25 юни 2023 г.
Белведере отбелязва 300 години Франц Антон Маулберч
Musée d’Orsay чества 150 години импресионизъм
Първата самостоятелна изложба във Великобритания на италианския дизайнер Енцо Мари се открива в Музея на дизайна
Кете Колвиц: Енергия и драма в музея Щадел
Добавете коментар