Изложбата е под надслов "Душата ми в храма“. 

Едва ли има почитател на изобразителното изкуство у нас, в чието съзнание името на Вълчан Петров да не извиква представата за неговите образи и сюжети, преплитащи в удивителна хармония езически и християнски символи, европейска античност и световни пантеистични вярвания.

Вълчан Петров е неотделим от Пловдив, казва изкуствоведът и траколог проф. Иван Маразов. Според определението му, през годините художникът опитва да обхване и пресъздаде космоса като художествен образ: 

Неговите творби са достойни за една митология. Търсенията на твореца през годините са довели до наследяване на основни кодове на културите по нашите земи и на света.  Изкристализирал е образът на България, който представлява основа на едно модерно българско самосъзнание. 

Вълчан Петров е роден в гр. Хисар пре 1947. Завършва художествена гимназия и Художествена академия в София, специалност стенопис при професорите Георги Богданов и Мито Гановски. Член е на СБХ и IAA.Преподавал е в художествената гимназия в Пловдив и е бил директор на Държавната художествена галерия в Пловдив. В момента е художник насвободна практика. Твори в областта на изящните и монументални изкуства.

“Опитвам се да чуя шепота на времето и да го превъплатя в съвременна пластична форма. Вълнуват ме нашите духовни корени. Преоткривайки ги, бих искал те да бъдат възродени в платната ми за бъдещето. Вярвам, че призванието на твореца е да “очовечи” божествеността, за да стане тя достъпна за сърцето и разума на всеки един човек на Майката земя” казва Вълчан Петров

“Поне трима художници от това поколение заслужават определението “гениални”. И това са Атанас Яранов, Димитър Казаков и Вълчан Петров. И при тримата една мощна идея минава през цялото им творчество и презцелия им живот. И при тримата художественото своеобразие на формата ги поставя извън всичкихудожествени движения и школи на времето...”  Владимир Свинтила