НОВИНИ ОТ ARTPRICE.BG
Филип Гъстън В Tate Modern (26.01.2024)
Дългоочакваната ретроспекция на класика от ХХ век Филип Гъстън, най-после се с– след отмяна през 2020 г. и съпътстващия го скандал, който доведе до уволнението на куратора на Tate Modern.

Филип Гъстън - централната зимна изложба на Tate Modern обединява над 100 произведения на художника, създадени през различни периоди от еклектичната му половинвековна творческа кариера.

Филип Гъстън е роден в Монреал в еврейско семейство, избягало от погромите в Руската империя, и израства в Лос Анджелис, където учи в същото училище по изкуства като Джаксън Полък. Ранните му години са помрачени от поредица от трагедии, започвайки със самоубийството на баща му. Картините от този период са пропити с мрачни изображения на висящи примки, бухалки и призрачни скръбници.

Този неспокоен период от творчеството на Филип Гъстън е представен подробно в специална зала в началото на изложбата. В отделна витрина са изложени архивни материали, разказващи за ранната антифашистка активност на художника, включително за борбата срещу Ку Клукс Клан. Оттук зрителят преминава към антивоенната картина "Бомбандировка" (1937), свидетелството на художника за нацисткото въздушно нападение над Герника. За разлика от Пабло Пикасо, той използва ренесансовия формат тондо (кръг), поставяйки експлозията в самия център.

До края на 40-те години Филип Гъстън се отдалечава от реализма. "Завръщането" (1956–1958) и "Завръщането на местния" (1957) са сред най-известните произведения на абстрактния експресионизъм. Но художникът никога не следва утъпкания път и е свикнал да поставя под въпрос всичко. „Има нещо абсурдно и жалко в мита, който сме наследили от абстрактното изкуство“, каза той веднъж, сякаш за да се укори, „че изкуството е уж автономно, чисто и съществува само за себе си“.

Когато започва войната във Виетнам, той се пита: „Какъв човек съм аз? Седя си вкъщи, чета списания, обзет съм от гняв и отчаяние... а след това отивам в работилницата си и съчетавам червеното със синьото.” В залите на Tate Modern зрителят сякаш се озовава в студиото на Гъстън, преживявайки с него тази криза на вярата, преминавайки през тъмното фоайе и връщайки се по нов начин към старата тема - Ку Клукс Клан. Ако неговите членове на Ку Клукс Клан от 30-те години на миналия век са несъмнени врагове, срещу които трябва да се бият, тук те си почиват, рисуват автопортрети и се разхождат с кола. Те са почти като нас. След изложбата на тези творби през 1970 г. най-верните колеги обръщат гръб на Гъстън. И тук стигаме до историята с отмяната на изложбата на Филип Гъстън в Tate Modern в оригиналния й вид през септември 2020 г., след убийството на чернокожия Джордж Флойд от американската полиция.

След това, под натиска на Националната художествена галерия във Вашингтон, лондонският музей отложи съвместната им ретроспекция, докато „убедителният призив за социална и расова справедливост, който е в центъра на работата на Филип Гъстън, може да бъде чут по-ясно“. Кураторът на Tate Марк Годфри подаде оставка в знак на протест. В наше време изкуствоведите се възмущават, но директорите на музеи в унисон заявиха, че обществото все още не е готово. Колко са грешали! Разбира се, може да се твърди, че тези произведения хуманизират образа на онези, които извършват престъпления от омраза. „Почти се опитах да си представя как живея с хората от Ку Клукс Кланс“, каза Гъстън. -Какво е да си злодей? Да извършваш заговор и да планираш зло?“ Тези картини на човек, който цял живот е бил антирасист, са се превърнали в художествен еквивалент на дискусията на Хана Аренд за „баналността на злото“, където тя подчертава как престъпността става възможна чрез нормализирането и толерантността на колеги, приятели и съседи. В тези произведения Гъстън представя своите декласирани врагове с честност и сериозност, които толкова липсват днес.
 
.
.
.
.
.
.
 
Други новини от тази категория
Последният Караваджо блести в изложба в Лондон
Белведере отбелязва 300 години Франц Антон Маулберч
Musée d’Orsay чества 150 години импресионизъм
Първата самостоятелна изложба във Великобритания на италианския дизайнер Енцо Мари се открива в Музея на дизайна
Кете Колвиц: Енергия и драма в музея Щадел
Коментари | 0 коментара

Добавете коментар
  Трябва да се регистрирате от ТУК или да се логнете от полетата в дясно, за да пишете коментари

Лична зона
Вход
Забравена парола
Регистрирай се безплатно, участвай и ти!
Регистрирайте се в най-големия некомерисиален български сайт за изкуство и ще можете да разглеждате произведения за продажба, подробна информация за автори и търгове. Можете да публикувате произведения за продажба и търгове, да добавяте информация за автори.
Регистрирай се сега!
Електронeн бюлетин
Запишете се в бюлетина на ArtPrice.bg за да получавате винаги актуална информация, директно на Вашия имейл!