Никола Танев е български художник, живописец.

Никола Танев е спонтанен импресионист, с чувствителност към звучната багра. Той превръща "болнавия" импресионистичен пейзаж в слънчев ден. Характерни за творчеството му са късите разнопосочни мазки, ярки контрасти, които не създадени, за да дразнят окото, а да го радват.

Никола Танев е роден на 5 декември 1892г. в Свищов. Учи в Парижката академия за Декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан  от 1908 до 1912 година. През този период той с увлечение и страст рисува с маслени бои образи по бреговете на Сена и Марна.
През 1910г. професорите му го представят  на Клод Моне и Танев започва да го посещава като негов ученик. От този период остават малки пейзажи, акцентът пада върху ефектите на светлината във водата или небето, които контурът е размит и лека мъгла замътва образа.

През 1924 рисува с Борис Денев в околностите на София. През 1927г. рисува в Карлово, който става любим за творчеството му. С него идват светлината на България, Карловските къщи с цветя и дървета, дълги сенки и ярък колорит. Тук не виждаме изгарящото драматично слънце на Ван Гог, само неговата светлина, която огрява градините и подчертава силата на цветовете. Човек дори да не обича живописта трудно може да устои на тези произведения.

„Във всяка българска къща е имало по едно платно на Танев, акварел на Щъркелов и акватинта на Морозов” – обяснява изкуствоведът от Националната галерия Бистра Рангелова. 

През ноември 1927 открива изложба в Прага, а на следваща година (1928) заминава за Рим - там открива изложба - 100 пейзажа от България - невероятен успех и почти всички картини са продадени. През юли се връща в София. Излагал е свои творби на 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др.

Една по-малко известне черта на автора са женските тела и портрети. Художникът е бил винаги заобиколен от красавици. Неговата съпруга Миша – известна хубавица приемала мъжа си такъв какъвто е. Тя не правила сцени заради похожденията му и казвала, че художникът трябва да има муза.

След 9 септември 1944  е осъден от народната власт и затворен в „Дома на слепите” заедно с Константин Щъркелов, Александър Добринов, Александър Добринов и още цяла плеяда художници, обявени за народни врагове. По-късно е изпратен в „кучешкото помещение” в двора на Александър Буров на ул. „Московска”.

„Умирам, тук ме оставиха без слънце” пише той до Миша.

Излиза от затвора след шест месеца благодарение на усилията на Миша и бившата му любовница Валентина Чешмирева, племенница на ген Владимир Заимов, от която има две деца.
От този момент Танев рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в бригадирското движение през 1949. Скоро след това се парализира. След този период той създава две картини с лявата си ръка, които не се знае къде се намират.

Източници:

Д-р Георги Генов - н.с. сътрудник в ИИ на БАН
сп. "Тема"
 

[Edit]