Социалните медии безспорно промениха света на изкуството, позволявайки на художниците да споделят, да се свързват и да имат достъп до възможности, както никога досега. Те дадоха шанс на много художници да се изправят срещу традиционните стандарти с въздействащ мащаб, привидно създавайки пространство за маргинализирани гласове и тела. Но в действителност тези творци често се срещат с „насоките на общността“, които (въпреки че изрично позволяват голота в изкуството) нямат нюанса да разграничат изкуството от безобразието и следователно водят до обширна цензура на маргинализирани творци.
Един такъв художник, Робърт Анди Кумбс, е самоопределящият се като „гей художник с увреждания“, който откровено говори за продължаващата цензура на произведенията му в социалните медии. Въпреки уважението към изкуството му, той казва, че в Instagram е ограничен само до няколко изображения, които всъщност може да покаже, а ако е в групова изложжа, те не могат да популяризират работата му, защото ще бъде цензурирана“ . Кумбс казва, че по време на престоя си в програмата на Йейл по фотография MFA той създава значими връзки с влиятелни художници, но те не могат да споделят своята оценка за работата му по същия начин, както биха могли с други студенти, което го поставя в легитимно неизгодно положение.
Instagram е направил много малко, за да отговори на притесненията на цензурираните творци през годините. Невнимателният подход към художниците се усложнява от приемането на SESTA/FOSTA, закони, които правят платформите отговорни за неприлични сексуални материали, публикувани от потребителите. С цел да се предпази, Instagram се насочва към всеки материал, който дори по най-малкия начин може да се счита за сексуален – а именно всички изображения, които включват голо тяло. Атаките срещу изкуство и художници водят не само до изтриване на публикации и акаунти, но и забрана, която ограничава обхвата на акаунт до точката на безполезност.
Освен акаунтите на художниците, засегнати са и акаунтите, които споделят тяхната работа. Тифани Коул, художник, който постоянно се бори с цензурата в Instagram, описва уловката: „Как трябва да работим в тази среда, когато нашите картини и цензурирани снимки се смятат за твърде вредни за споделяне? Ако една галерия не може да сподели работата на избраните от тях художници, не можем да се преструваме, че това няма ефект върху това с кого могат да изберат да работят."
Безпокойството от цензурата се разства в социалните медии. Цензурирани художници не само губят възможността да споделят творбите си, те губят шанса да бъдат популяризирани от един свят на изкуството, също възпрепятстван от това безпокойство. Докато нашите институции твърдят, че подкрепят маргинализирани творци, къде са влиятелните им гласове относно нарастващото въздействие на цензурата в социалните медии? Дали, точно както се страхуват художниците, потенциалните рискове ги карат да мълчат?
Абсолютен рекорд на пазара на изкуство - Кристис отчете 8,4 милиарда долара продажби за 2022 г.
Музеите се отказват от NFT – в Италия спряха производството на криптокопия на шедьоври
Как се изгражда блокбъстър изложба?
Pandora Papres разкриват 1600 произведения на изкуството свързани с укриване на данъци
Добавете коментар