Днес Китай е една от най-проспериращите държави в света, чийто успех се измерва и с отношението към изкуството. Най-скъпо продаваният художник в света вече не е Пабло Пикасо, чийто произведения всеки уважаващ себе си колекционер, задължително притежава. Сега това е Зенг Дациян.

Освен това през изминалата година стана ясно, че Китай е номер едно по продажби на изящно изкуство, измествайки десетилетното доминантство на САЩ и Великобритания, според доклад на “artprice.com”.  В резултат на това днес сме свидетели, че повече от половината най-скъпо продавани съвременни художници в света са от Китай.

Какво е бъдещето на китайското изкуство през 2012 г.? Дали той ще запази силните си позиции или ще подведе своите колекционери?

Пазарът на изкуството в Китай все още е твърде млад и крехък. Много от произведенията са купени от богати бизнесмени от континентален Китай, известни като „супер колекционери”. Най-популярният от тях е Чан Руи (Zhang Rui) и неговата съпруга. Въпреки това, интересът към китайското изкуство от страна на западните колекционери все още е твърде нисък, но с тенденция за растеж. Индикатор, че пазарът на изкуството в Китай се развива, са китайските аукционни къщи.

Миналия месец втората по големина аукционна къща в Китай – „Гардиън” (China Guardian Auction Co Ltd) отвори нов офис отвъд океана – в Ню Йорк. В Австралия също има сериозен пазар на китайско изкуство в лицето на галерия „Уайт Рабит” (White Rabbit Gallery) в Сидни.

Друг благоприятен фактор за развитието на китайското изкуство са инвеститорските фондове, каквито имат няколко китайски банки. Една от тях е купила от галерия за съвременно изкуство  „Тан” (Tang Contemporary Art Gallery)  в Пекин цялата колекция на  Хуа Йон Пин, която включва огромни по размер инсталации. Подобни покупки са много често срещано явление в Китай за разлика от Западните страни.

Главният куратор на галерия „Тан” споделя обаче, че все още китайските колекционери нямат необходимото отношение към младите художници, а предпочитат да инвестират парите си във вече утвърдени имена.  Със сумата, която те инвестират в тях, биха могли да поръчат  стотици различни произведения на млади художници и вероятно възвращаемостта ще бъде дори по-голяма.

Според аукционна къща „Гардиан” пазарът на изкуството в Китай в момента е в застой, което отразява настоящата икономическа ситуация. Но според тях ще има благоприятен обрат през пролетта и възможността колекционерите да започнат да купуват усилено отново.  Според „супер колекционера” Чан Руи съществува „неписано правило” при купуването на изкуство. „Когато икономиката е силна, се появява на пазара доброто изкуство. Но никой не иска да купува, когато цените са високи. Доброто изкуство не се появява по време на слаба икономика и никой не иска да продава на ниска цена.”, споделя той. Трябва да се отбележи, че индексът на китайското съвременно изкуство достигна нови рекорди, по-големи от предишните, дори и в период на световна финансова криза. Продажбите отбелязват ръст с 27% между юли 2010 г. и юни 2011 г., според лидера в отчетите на пазара на изкуството „artprice.com”. Други колекционери не се доверяват на капризите на пазара и предпочитат да купуват изкуство за собствено удоволствие и по техен вкус, без да са заинтересовани от евентуална парична възвращаемост при бъдеща продажба.

Днес това, което най-добре се продава в Китай, са картини и скулптури, съобщават от “China Daily”. Но това бавно се променя, в резултат на все по-голямото значение на съвременното изкуство, което бива представяно на изложения, пътуващи изложби или в медиите. Т. нар. „нови медии” като фотография, дигитално изкуство, инсталации, видео арт тепърва навлизат на пазара и малцина имат интерес към тях в Китай. Друга причина, поради която не се купуват големи по размер инсталации, е липсата на подходящо пространство, в което те бъдат съхранявани.

Къде да се купи? Водещите китайски аукциони са „Поли Интернешънъл” и „Гардиън”. Те представят повече от 60% от висок клас съвременно изкуство в континентален Китай. Сотбис и Кристис няма разрешение да организират аукциони в континентален Китай, но ръководят офиси в Хонконг, където провеждат търгове.

Продажбите на „Поли Интернешънъл” (83,4 млн. евро) вече са на равно с тези на „Кристис” (88,2 млн. евро) в Ню Йорк. „Проблемът с Поли е, че твърде много се концентрира върху парите и традиционното китайско изкуство”, коментира Уанг Бейли, куратор на галерия „Тан”, цитирана от „China Daily”. Хонконг си остава привлекателна дестинация за купуване на изкуство, заради неговия „свободен статут”  и освобождаването от такси, както и заради сигурността на банките. Въпреки това, Пекин се очертава като център на изкуството в Китай – с множеството галерии, предлагащи най-добрите произведения.

И така, днес можем да определим Китай като държава, развиваща една от най-успешните политики по отношение на изкуството. Изглежда, че повечето от успешните инвеститори в него, не са хора, които просто имат пари, а които разбират изкуството и неговата концепция.  Понастоящем в Китай се наблюдава повишен интерес към младото поколение художници, които лесно могат да продадат своите произведения за суми между €10,000 и €20,000, споделя Уанг Бейли.