По-добрата от двете изложби е във фондация „Прада“,където изключителното изследвсане „Post Zang Tumb Tuuum. Изкуство, живот, политика: Италия 1918-1943“ продължава до 25 юни. Ако игнорирате катастрофалното заглавие (това е цитат от ранна поема на Филипо Маринети, кръстникът на футуризма) ще откриете над 600 картини, скулптури и дизайнерски предмети от епохата на фашизма в Италия от автори като Джорджо де Кирико, Джорджо Моранди, Джино Северини и десетки неизвестни автори, показани сред безброй исторически документи, които очертават възхода и падението в света на изкуството между двете световни войни. Огромен успех е направата на изложба, която съчетава подробно изследване, политическа ангажираност и безупречен дизайн.

Бенито Мусолини не налага определ стил на италианските художници, след като идва на власт през 1922 г. Културата е трябвало да бъде в услуга на обновяващата се държава, но тя можела да приеме различни форми - от абстракцията на второто поколение футуристи до класическата фигурална композиция на художниците представящи  „връщане към реда“. Как тези художници са били оформени от политиката на своето време? И как на свой ред тези художници, много от които пламенно са подкрепяли фашисткия режим участват в конструирането на новата италианска образност? „Post Zang Tumb Tuuum“ представя изкуството в строго хронологичен ред и възможно най-близо до оригиналния контекст. Показани са черно-бели фотографии ин-сито  - на Венецианското биенале и вече несъществуващото Римско квадриенале, както и в частни домове и ателиетата на художниците - увеличени до реален размер и принтирани като тапети. Така картините и скулптурите са поставени на същите места, където са се появили първоначално. Изложбата позволява да се разходите в художествените галерии на междувоенние Рим, Милано и Торино, които не са повлияни от по-късни оценки за качество и историческа значимост. Вместо фалшивата чистота на белия куб, „Post Zang Tumb Tuuum“ ни дава калейдоскопичен поглед върху десетилетията на Мусолини. Зрителят може да види как авангардът се превръща в агитация.

Продължавайки оттам, откъдето приключва изложбата в „Прада“ –„Възхода на една нация“ в „Palazzo Strozzi“, Флоренция до 22 юли, макар да е по-малко амбициозна изложба, предлага поглед върху италианското следвоенно изкуство. За разлика от „Post Zang Tumb Tuuum“, документалният материал е ограничен , но миналото не е забравено. Показани са платната на Мимо Ротела, състоящи се от многобройни пластове плакати, в които чрез техниката на деколажа  художникът открива образа на Мусолини под реклама на популярен филм .

Икономическият бум през 50-те години създава нова свобода в италианското изкуство. Галерията във Флоренция обединява две дузини картини и скулптури, като всички са в бял цвят: прорязано платно от Лучо Фонтана, платно от Джулио Туркато и множество ахроматични творби от Пиеро Манцони.  До края на 60-те години италианският авангард отново става политически, макар с леви идеи. В Рим поп-художникът Марио Шифано рисува момчета, които носят чукове и сърпове, когато не записва прогресив рок или е в затвора по обвинения свързани с наркотици. В Торино група млади художници започват да използват необичайни материали, за да предизвикат йерархията в изкуството и стават известна като „Арте Повера“.