Сред многото официални изложби, свързани с биеналето във Венеция и самостоятелно организирани изложби, живописта е забележително много.

Йорг Иммендорф: Аз, тя, ние, Ние всички трябва да умрем

Fondazione Querini Stampalia

8 май - 24 ноември

Йорг Иммендорф не е толкова известен като някои от своите съвременници в немското изкуство, но е сред най-необикновените артисти, които са се появили в сянката на Йозеф Бойс, чийто ученик е в Дюселдорф през 60-те години. Подобно на Бойс, политическата и социалната ангажираност е в основата на работата на Имендорф: той е отдаден комунист на един етап и макар че се разочарова от официалната партия, лявата политика доминира в работата му.

Иммендорф отдавна набира популярност сред по-широката международна публика, но обхватът на неговата сложна работа започва да се изследва в дълбочина през 2019 г. чрез проучване, започнало в Haus der Kunst в Мюнхен, което ще пътува по-късно тази година в Museo Reina Sofía в Мадрид, и във Венеция, с тази изложба, курирана от Франческо Бонами.

Миналата година в Националната галерия, София беше открита противоречивата изложба на неговата ученичка в академията в Дюселдорф и в последствие негова съпруга – Ода Жон, „Сърцевина“, която предизвика редица коментари заради „пърформанс – вечерята“ на откриването.

Базелиц-Академия

Gallerie dell’Accademia

8 май - 8 септември

Кураторът Косме де Баранано може би се е чудил какво повече може да се каже за Георг Базелиц. Неговата изложба в Gallerie dell’Accademia следва миналогодишните ретроспективи във Фондация Бейлер и Кунстмузеум в Базел, както и в музея Хиршхорн във Вашингтон, и предшества шоуто на Центъра Помпиду планирано за 2020 година. Вместо широко проучване, Де Баранано решава да проследи 60-годишната кариера на Базелиц чрез тесен разказ. „Ретроспективата е като симфония“, казва де Баранано. "Тази изложба е по-скоро като камерна музика."

За първи път венецианският музей е домакин на изложба от жив художник, а изложбата е тематично подредена около архитектурата на сградата. Трите основни стаи, “трио соната”, са посветени на портретите на художника, автопортретите и голи тела, а четирите съседни по-малки помещения - “струнен квартет” - са негови рисунки.

Аршил Горки: 1904-48

Международна галерия за модерно изкуство Ca 'Pesaro

8 май - 22 септември

Арменско-американският художник Аршил Горки изглежда съществува между светове: между европейския модернизъм в началото на 20-ти век и абстрактния експресионизъм на САЩ от 50-те години; между фигуралност и абстракция; между Стария и Новия свят. Роден е като Восданик Мануг Адоян през 1904 г. в Османската империя с арменски родители, които нямат държава. На 16-годишна възраст той емигрира в САЩ, за да се присъедини към баща си, след като майка му умира от глад малко след като бяга от арменския геноцид. Горки променя името си в САЩ и преоткрива миналото на семейството си.

Изложбата в Ca 'Pesaro е първото голямо италианско проучване на художника и ще изследва дихотомиите на творчество създадено по време на бурен живот, прекъснат от самоубийство на 44 години.

Шон Скъли: Човек

Църквата на Сан Джорджо Маджоре

11 май - 13 октомври

Църквата San Giorgio Maggiore изглежда е идеалното място за изкуството на Шон Скъли. Макар че е непрактикуващ католик, той е изследвал духовността в работата си от началото на кариерата си през 70-те години.

Програмата на Сан Джорджо се управлява от бенедиктинските монаси, живеещи на острова, а Скъли отговаря не само на красотата и структурата на Ренесансовата църква на Андреа Палацио. Скъли  говори за силата на църковните пространства за изкуството: той има постоянна инсталация в параклиса на Санта Сесилия де Монсерат в Каталония. Той отдавна колекционира и изследва илюстрирани средновековни ръкописи като източник на вдъхновение за картините си, отговаряйки на тяхната чистота и медитативната красота на моделите. Сега той е създал своя собствен илюстрован ръкопис за Сан Джорджо.

Люк Туйманс: Ла Пеле

Палацо Граси

До 6 януари 2020 г.

Преди осемнадесет години Люк Туйманс „нахлува“ на Венецианското биенале със своите картини за белгийския павилион, който разглежда бруталната колониална история на страната в Конго. Сега той се завръща с тази грандиозна и широкообхватна изложба.

Туйманс продължава да изследва тревожни истории: 14 картини се занимават с Третия райх. Той казва, "Последствията от тази конкретна ера се простират чак до това, което живеем сега - фактът, че във Франция възниква антисемитизмът, че в Белгия има парад, който изобразява евреи, като те са изобразени в нацистка Германия."