Биеналето включва 90 национални участия в историческите павилиони в Giardini, в Arsenale и в историческия център на Венеция. Четири страни участват за първи път: Гана, Мадагаскар, Малайзия и Пакистан. Доминиканската република излага за първи път в Биенале Арте със свой национален павилион.

Журито на 58-та международна художествена изложба на Венецианското биенале състоящо се от Стефани Розентал (председател, Германия), Дефне Аяс (Турция / Холандия), Кристиана Колу (Италия), Сунюнг Ким (Корея) и Хамза Уокър (САЩ), реши да награди със Златен лъв за най-добро национално участие представянето на Литва.

ЛИТВА
Слънце и море (Марина)
Лина Лапелите, Вайва Грейните и Ругиле Бардзюкайте
Комисионер: Раса Антанавичюте. Куратор: Лучия Пиетроюсти.
Място: Magazzino No. 42, Marina Militare, Arsenale di Venezia, Fondamenta Case Nuove 2738c

„Sun & Sea (Марина)”. Опера изпълнение за 13 гласа. Представете си плаж - вие гледате отгоре - изгарящото слънце, слънцезащитния крем, светлите бански и потните длани и крака. Уморени крайници лениво излегнали се по мозайка от хавлиени кърпи. Представете си - от време на време чувате вик на деца, смях, звук на камионче за сладолед в далечината, музикалният ритъм на вълните до сърфа и успокояващият звук на този конкретен плаж, не на друго място. Сгъването на найлонови торбички носещо се във въздуха, мълчаливото им носене във водата, подобно на медузи, бученето на вулкан, на самолет или на моторна лодка. След това хор от песни: ежедневни песни, песни за тревога и скука, песни за нищо. А под тях: бавното скърцане на изтощена Земя, въздишка.

Специално внимание журито отдели за националното участие на Белгия:

БЕЛГИЯ
Mondo Cane
Jos de Gruyter & Harald Thys
Комисионер: Федерация Wallonie-Брюксел.
Куратор: Ан-Клер Шмиц.
Място на провеждане: Giardini

„Mondo Cane“ от Джос де Груйтер и Харалд Тис е израз на човешкото състояние. Изложбата включва група от автоматизирани кукли, поставени сред серия от големи рисунки с пасторални сцени и стоманени решетки, които ограждат павилиона. Някои от тези кукли са занаятчии - музикант, обущар, ножар, предач. Това е утопичен чист свят. Около рамката има паралелен свят пълен със злодеи зомбита, поети, психотици и аутсайдери. Тези две реалности съжителстват в едно и също пространство, но изглеждат неосведомени една за друга. Те не се докосват и тази сегрегация е очевидна. Павилионът действа като истинска алея, подобна на туристическо или антропологично преживяване, напомнящо за стара Европа.

Извън наградените, Artprice се спря на някои акценти, които всеки артлюбител може да посети до ноември във Венеция. Разбира се започваме с българското участие:

България

„Как живеем“.  Художниците Рада Букова и Лазар Лютаков разсъждават върху концепцията за вековните традиции на занаятите с широкомащабното индустриално производство на стандартни и достъпни изделия, които навлизат в съвременната среда на живот. Основният елемент в техните произведения е серийният принцип на модула; но монотонността му се пречупва в индивидуални, специфични и уникални модификации.

Опитът на двамата художници с различни културни реалности ги прави осъзнаващи социалното въвличане на материалите. „Как живеем“ има за тема постоянното предоговаряне на йерархията от ценности като производителност, качество и полезност в днешния свят.

Германия

Наташа Зюдер Хапелман използва съвместен процес за разработване на мултимедийни произведения на изкуството, като кани за участие художници от различни дисциплини. Заедно архитектурните елементи, звукът, скулптурите и инсталациите създават пространство, което прави икономическите, политическите и социалните конфликти на днешния ден физически осезаеми. Основните понятия, които могат да се видят тук са ограничаване, изолиране и натрупване. Инсталацията разкрива последствията от тези концепции и повдига въпроса как те могат да бъдат посрещнати. Извън павилиона произведението продължава под формата на публикации, концерти, радиопредавания и лекции, като по този начин провокира въпроси в различни контексти.

Гърция

„Mr. Stigl.“ Панос Хараламбус, Ева Стефани и Зафос Ксагорарис представят ансамбъл, който „танцува“ чрез три инсталации, разположени в и извън гръцкия павилион. Звуци, движещи се образи и архитектурни елементи се подслоняват в сградата на павилиона и дават нов смисъл: прозрачни и отворени, миналото и бъдещето съжителстват в състояние на активно присъствие, където запалването на мигновеното позволява да се интерпретира миналото по асоциативен и инстинктивен начин. Фрагменти от разкази и бавни образи се събират в павилиона, за да се създаде алтернативна история, която поставя под въпрос хегемонията на официалните записи и институциите, които я формират.

Русия

Lc. 15: 11-32. Изложбата носи името си от Евангелието на Лука и притчата за блудния син. Картината на Рембранд по тази тема се превърна в най-големия шедьовър в колекцията на Ермитажа. Това е и централната тема на инсталацията на руския павилион от известния режисьор Александър Сокуров, едновременно представляващ една от най-известните зали на музея и студио на художник, чиито прозорци гледат към шума и войните около съвременния свят. Вътрешното стълбище ни изпраща в света на фламандското училище, оживено от художника Александър Шишкин-Хокусай и посветено на сложните механизми в Зимния дворец като известния Часовник паун.