След Роден (1840-1917) възниква различен вид скулптура. Около 1905 г. във Франция скулпторът Аристид Майлол възстановява плътността на своите свободностоящи фигури и от 1909 г. нататък Константин Бранкузи приема това възраждане на основите на скулптурата до най-високата му степен на усъвършенстване. Следващото развитие в скулптурата идва с творбите на скулпторите Хенри Мур и Барбара Хепуърт във Великобритания през 1920-те години.
Дистанцирайки се от мощния експресионизъм на Роден, Барбара Хепуърт търси нова естетика, основана на езика на формата и обема. Поетичността на нейните творби до голяма степен е вдъхновена от природата. Нейната органична скулптура представя и нейния светоглед: за обществото след Първата световна война - тази нова чувствителност създава впечатление за мир в противовес на зверствата от последните години. Художественият речник на Хепуърт контрастира с работата на други скулптори, чиито творби са основани на патос, конструкция или вдъхновени от машини. През 1934 г. тя пише, че целта й е била да „проектира в пластична среда универсално или абстрактно виждане за красотата.“ Същността на нейното изкуство е в играта на изпъкнало и вдлъбнато и финия контраст на твърдото и празното. Под мълчаливата външност на твърдите форми, изкуството на Хепуърт се стреми към идеален свят, което й позволява, по нейните собствени думи, да „преглътне отчаянието“.
Естетиката на Хепуърт също произтича от любовта й към материала - който тя издълбава директно, сякаш се стреми да извлече хармония от присъщите характеристики на всеки блок. След Втората световна война тя обработва гипсът на ръка, за да създаде своите монументални скулптури от бронз. Целта на изложбата на музея Роден е да представи поглед над нейното изкуство и кариера и представа за нейните методи на работа с пресъздаване на средата й в нейното студио.
Малко известна за френската публика, Барбара Хепуърт е призната още в своето време. Тя и съпругът й Бен Никълсън посещават художествени кръгове във Франция, като се срещат с Бранкузи, Пикасо, Брак, Мондриан, Арп, Калдер и Миро. От 1939 г. Хепуърт работи в Корнуол, чиито пейзажи оказват дълбоко влияние върху нейната работа. Хепуърт е била почитана във Великобритания през целия си живот и е удостоена с Дама на Британската империя (титла на жена с ордена на Британската империя). „Discs in Echelon“ влизат в колекциите на MoMA още през 1936 г., а творбите й са показани в серия изложби: на биеналето във Венеция, в Сан Франциско, Сао Пауло, Токио и много други.
Музеят Роден е едно от малкото места във Франция, които са излагали творбите на Барбара Хепуърт, като също така я включва в групови изложби преди 60 години, което го прави подходящ да представи отново нейното мощно и поетично изкуство на френската общественост.
Музеят на Ван Гог празнува 150 години импресионизъм в „Vive l’impressionnisme!“
Олафур Елиасон, „OPEN“ в Музея за съвременно изкуство, Лос Анджелис
ARTPRICE
Фондация Louis Vuitton кани в Червената работилница на Матис
Добавете коментар