Директорът на музея Щайн Олав Хенриксен сподели в навечерието на откриването на 22 октомври: „От една страна е страшно, от друга, изпитваш голям ентусиазъм“. Причудлива 13-етажна кула в крайбрежния район Бьорвик в Осло отвори врати за посетители десетилетие след началото на строителството. Ивето на новия музей е просто - MUNCH. Неговата история, още от етапа на предварителен проект, е придружена от драматични събития и гигантски логистични проблеми. В резултат на всички обрати накря се появява най-големият музей в света, посветен на един художник.

Проектирана от испанската архитектурна фирма Estudio Herreros (за която се говори, че струва 2,25 милиарда норвежки крони или 260 милиона долара), екологично чистата структура е деликатно вписана в крайбрежието на Осло - почти като герой от известния "Писък" ... На всички етажи на кулата са разположени изложбени зали, а на самия връх има панорамен ресторант. Това е колосална сцена за изключителното наследство на Едвард Мунк (1863-1944), който преди смъртта си завещава около 28 хиляди творби на града: картини, рисунки, скулптури, щампи и фотографии, както и архив и лични вещи.

От 1963 г. колекцията се съхранява в сравнително малка сграда в квартал Тойен. През 2004 г. оттам са откраднати две от най-ценните картини - "Писък" (1910) и "Мадона" (1894), което послужи като активен стимул за вземане на решението за преместване. Изчезналите творби бяха открити по-късно, но, както казва Хенриксен, „след обира се появи усещането, че строежът на новата сграда на музея вече не може да се отлага“. Тогава мерките за сигурност бяха драстично увеличени, но имаше и друга причина за ускоряване на преместването: самите условия за съхраняване и показване на наследството на Мунк остават, според режисьора, „не на нивото, което тази колекция заслужава“. Новият музей, издигнат до известната опера, е пет пъти по-голям от стария като експозиционна площ.

„Заветът на Мунк представлява „целия му живот““, казва Йон-Уве Стейхуг, ръководител на отдела за изложби и колекции на музея. MUNCH отделя художника от работата му – това е кураторският принцип. Творбите са подредени тематично, а не хронологично. Така постоянната експозиция включва разделите "Безкрайност", преглед на основните теми и мотиви на Мунк и "Монументалност", където са представени огромните платна "Изследователи" и "Слънцето". Разделът „Сенки“ изследва самия живот на художника и по-специално последните му години, прекарани в имението Екели в покрайнините на Осло.

Дигиталните експонати и за първи път публично показаните личните вещи на Мунк - от мебели до художествени материали и дори цигарени фасове - помагат да се пресъздаде виртуалния образ на дома на художника, който е разрушен през 1960 г.

Мащабът на сградата позволява на колекциите да се впишат в различни, може би неочаквани контексти. Първата изложба, открита в обновения музей, е "Самотата на душата", където Трейси Емин влиза в диалог с Мунк. Премиерата на проекта беше в Кралската академия на изкуствата в Лондон, а сега заема два етажа в MUNCH. 9-метрова бронзова скулптура на Емин "Майка" ще бъде монтирана на входа на музея следващата пролет, когато започва и сътрудничеството с норвежката блек метъл група Satyricon. Стейхуг казва, че стратегически кураторите „не се стремят към вечността“ и че „органични промени“ вероятно ще настъпят в музея с течение на времето.

MUNCH се позиционира като нещо повече от музей. Той претендира да се превърне в притегателен център не само за ценителите на изкуството, но и за минаващите пешеходци и за почиващите на брега. „Забравете всичко, което знаете за музеите, ние ще бъдем напълно различни“, казва Хенриксен.