Кураторите Джузепе Порцио и Антонио Ернесто Денунцио поставят под съмнение авторството на четири произведения, изпратени от публични и частни колекции от САЩ и Обединеното кралство. Сред тях е картината "Триумфът на Галатея" (около 1650 г.) от Националната художествена галерия във Вашингтон. На уебсайта на музея е посочено, че принадлежи на Кавалино. Кураторите обаче са сигурни, че това е дело на Джентилески, създадено с участието на Кавалино. „На етикета посочихме името само на Артемизия“, казва Порцио, „защото смятаме, че именно тя е получила поръчката да създаде картината и е станала автор на композицията.“

В уводна статия към каталога на изложбата Джузепе Порцио отбелязва, че „значителна част от критиците, особено Никола Спиноза, клонят към абсолютното авторство на Кавалино“. И добавя, че друг историк на изкуството, покойният Реймънд Уорд Бисел, вярва, че по отношение на „иконография, концепция и монументалност, само геният на Артемизия е могъл да създаде "Вашингтонската Галатея".

В уебсайта на Националната галерия се казва, че тази картина е поръчка към към Артемизия Джентилески от Дон Антонио Руфо, който е  известен колекционер на изкуство от Месина. Отбелязва се и че в резултат на проверка не е установено какво точно в работата принадлежи на четката на Артемизия и какво на Кавалино.

Друг пример за ревизия на атрибуцията в изложбата е "Сузана и старейшините" (1652) от частна колекция в Лондон, която в миналото също е била приписвана само на Кавалино. Творбата бе предложена на търг в Сотбис в Ню Йорк през януари 2022 г. (оценена стойност от $1,8 милиона до $2,5 милиона) вече под авторството на Джентилески. Каталогът на Сотбис отбелязва: „Сътрудничеството на Артемизия с колеги художници в Неапол към края на нейната кариера е било обект на много научни дискусии. За този лот Артемизия отговаря за цялостния дизайн и концепция, както и за основните женски фигури; Спиноза вярва, че всички фигури са създадени от Артемизия.

Колективната работа върху картини е характерна за работилницата на Артемизия Джентилески. Всеки от артистите в случая отговаря за своята част от композицията. Така че, очевидно, са нарисувани картините „Израелците празнуват завръщането на Давид“ и „Вирсавия в банята" ( 1650-те). Въпреки това кураторите на изложбата ги позиционират като картини на Джентилески, тъй като те ръководят работата. „Няма съмнение, че силуетите на заден план и грубият пейзаж принадлежат на Гарджуло“, казва Порцио за картината „Израелци празнуват завръщането на Давид“. "Палумбо също допринася. Но е очевидно, че изключително под ръководството на самата Артемизия."

„Две причини, поради които е трудно за историците на изкуството да постигнат консенсус, са липсата на потвърдена информация за учениците, които циклично посещават работилницата на Джентилески по време на дългия й престой в Неапол, както и стиловото разнообразие, възникнало през онези години, което отличава нейните картини. Скорошите открития относно изучаването на творчеството на художничката изискват преразглеждане на приписването на нейните картини, приписвани на нея и най-близките й ученици “, казва Шийла Баркър, доцент по история на изкуството в Университета на Пенсилвания.