На 2 май Helly Nahmad Gallery, Ню Йорк, ще представи на вниманието на зрителите една изключително атрактивна съвместна изложба на Хаим Сутин и Френсис Бейкън. Куратори на експозицията са Морис Тъкман и Ести Дъноу.
Изложбата ще представи избрани произведения на двамата художници, като творбите са предотстъпени с любезното съдействие на частни колекционери и престижни музеи, като музея Метрополитън, Музея за модерно изкуство-Ню Йорк, Тейт Модърн-Лондон, центъра “Жорж Помпиду”-Париж, “Албертина”-Виена и други.
Най-често Хаим Сутин е определян като руски художник от еврейски произход, експресионист от парижката школа. Това определение, обаче е твърде тясно за художник от ранга на Сутин. Първоначално той започва да рисува под влиянието на големите майстори на европейската живопис като Рембранд, Шарден, Курбе. Усвоил традицията, с течение на времето художникът си изгражда свой собствен, индивидуален маниер на работа. Той си позволява смели експерименти с цвета, формата, композицията. Обектът, подбуждащ творческото въображение на Сутин, може да бъде както красиво женско лице, така и месото на одрано животно.
Новаторското изкуство на Хаим Сутин оказва изключително голямо влияние върху модерната европейска живопис от първата половина на 20 век, но то има и директно отражение върху съвременното изкуство. Историците на изкуството и художествените критици свързват неговото влияние със зародилия се в следвоенно време в САЩ абстрактен експресионизъм. Една от водещите фигури на това направление в изкуството-Вилем де Кунинг споделя, че Хаим Сутин е неговият “любим художник”.
Връзката между Хаим Сутин и Френсис Бейкън е сложна и изключително интересна. Бейкън е сред най-известните и влиятелни съвременни творци. Още приживе той е обявен за “най-великия английски художник”.
Художникът споделя многократно, че един от поводите да се занимава с изкуство е творчеството на Хаим Сутин. Бейкън е на мнение, че трябва да се върнеш към традицията и техниката от миналото, но да я счупиш, преобърнеш и евентуално да я преоткриеш. Според Бейкън, картините на Сутин отварят всички възможни усещания, които е в състояние да изпита един човек. Труповете, болката, смъртта са основен обект на вдъхновение и за двамата художници. Картините им изобилстват от деформирани тела на хора и животни. Бейкън винаги рисува върху негрундирано, необработено платно, за да създаде усещане за непосредственост и естественост. Споделя, че иска картините му да изглеждат сякаш човешко същество е минало през тях, оставяйки следа от присъствие, също както охлювът оставя своята слуз.
Случайността в творческия процес – това е тема, поставена на дневен ред в изкуството от Хаим Сутин. Тази тема заляга в основите на абстрактния експресионизъм, но тя е определяща и за творчеството на Френсис Бейкън. Според него, картината е полуконтролиран инцидент, който зависи от шанса, от нервната система, от съзнателната и несъзнателната част на човека и от много други фактори.
Чрез оригиналното кураторско решение - да бъдат съпоставени картини на двамата автори, пред зрителя се разкриват неподозирани аспекти и взаимовръзки. Изложбата представя изкуството като еволюция на идеи, като надграждане на творчески инвенции.
Тази изключително интересна изложба може да бъде видяна в изложбените зали на Helly Nahmad Gallery, Ню Йорк, до 18 юни.
Музеят на Ван Гог празнува 150 години импресионизъм в „Vive l’impressionnisme!“
Олафур Елиасон, „OPEN“ в Музея за съвременно изкуство, Лос Анджелис
ARTPRICE
Фондация Louis Vuitton кани в Червената работилница на Матис
Добавете коментар