На 21 септември музеят Помпиду в Париж ще представи изложбата “Едвард Мунк: Модерното око 1900 – 1944”. Експозицията включва 59 платна и 49 фотографии, заедно с 4 изключително редки филма, които Мунк снима през 30-те години на 20 век.

Едвард Мунк (Edvard Munch) е норвежки живописец и график, който живее и твори през периода между символизма и експресионизма в изкуството. Силно изразителният начин, по който представя страданието, дава изключително голям тласък на развитието на немския експресионизъм от ранния XX век. Поради това Мунк е считан за основател на експресионизма в живописта. Неговите произведения получават широка известност още през 1890 година и служат за вдъхновение на много млади творци.

Бъдещият художник израства в норвежката столица. През 1879 година Едвард Мунк постъпва във Висшето техническо училище в Осло, но скоро след това се премества в Държавната академия за изкуства и занаяти. Посещава курсове по рисуване в Кралската школа по рисуване и е силно повлиян от видния норвежки художник Кристиан Крог.

"Викът" (1893; първоначално озаглавена "Отчаяние"), най-известната картина на Мунк, се смята за икона на екзистенциалното страдание. Както при много негови творби, той рисува няколко нейни варианта.
"Викът" е част от серия картини, наречена "Фризът на живота" (Lebensfries), в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията. Тя е открадната от музея на Мунк (Munch-museum) в Осло, Норвегия, на 22 август 2004 г. Според непотвърдени слухове картината е унищожена от крадците. На въпроса за тази картина "Защо крещи?", Мунк веднъж шеговито отговорил "Изгубила си е чантичката".

Темите от "Фризът на живота" постоянно се връщат в творчеството на Мунк в картини като "Болното дете" (1886, портрет на болната му сестра Софи), "Вампир" (1893–94), "Пепел" (1894), и "Мостът". Последната показва слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири.

Тези теми са обвързани и с усложненото психическо състояние на Мунк. В края на 1908 година той получава психическо разстройство и постъпва в психиатрична клиника.   През този период продължава да рисува. През следващата година се наблюдават промени в стила му – той става много груб и рязък. В късните му картини изобилстват ярките контрастни цветове. През 1920 година Мунк развива очно заболяване и поради тази причина почти спира да рисува. Страда от маниакално-депресивна психоза. През последното десетилетие от неговия живот творчеството му получава изключително признание и в повечето големи европейски градове се провеждат изложби с неговите творби. През 1933 година става кавалер на Големия кръст на Ордена на Свети Олаф.Едвард Мунк умира на 23 януари 1944 година в Осло.

Изложбата в центъра Помпиду проследява периода 1900-1944г. в творчеството на Едвард Мунк. Това е един динамичен, сложен и угнетяващ етап както в живота и творчеството на художника, така и в европейската история. Изложбата цели да представи именно тази взаимовръзка между художника и времето, в което той твори.

Посетителите на изложбата ще имат и рядката възможност да видят последните работи на Мунк, правени докато той се бори със страшното заболяване на очите.

Как Едвард Мунк - безпощадното око на 20 век вижда действителността и как продължава да я гледа и пресъздава със своите незрящи очи? – това е екзистенциалният въпрос, който поставя тази изложба.