Творбата, предоставена назаем от Musée d'Orsay в Париж, ще бъде централната част на груповата изложба на Музея на изкуствата във Филаделфия (PMA), Майката на художника: Уислър и Филаделфия, включваща набор от произведения, които изследват как художници като Хенри Осава Танер, Сесилия Бо, Сидни Гудман и Алис Нийл предават връзката си с майките си чрез своите практики. Друг акцент ще бъде копието на Франческо Новели от 1792 г. на гравюрата на Рембранд, „Майката на художника, седнала, в ориенталска прическа: половин дължина“ (1631), за която се смята, че е вдъхновила Уислър да експериментира с темата.

Картината на Уислър изобразява майката на родения в Америка художник, Анна Матилда, в студиото му в лондонския квартал Челси от левия профил, облечена в дълга черна рокля и бяла кърпа на главата. Светлината подчертава лицето и ръцете на модела, за разлика от цялостната приглушена палитра. Гравюрата на художника на река Темза, Black Lion Wharf (1859), виси на стената зад майка му, докато едно от кимоната на Уислър покрива левия ъгъл на композицията. Глобалното признание на картината, което накара някои да нарекат творбата „американската Мона Лиза“, се дължи отчасти на неуловимия израз на жената и мистериите около съпоставянето на елементи в композицията.

„Майчинството, разбира се, е много универсална и човешка тема“, казва Дженифър Томпсън, куратор на европейската живопис и скулптура на PMA и организатор на изложбата. За разлика от сантименталната тематика, скромното, почти призрачно присъствие на фигурата обърква зрителите на картината в Лондон през 1872 г. „Има силно незнание за нея, сякаш тя крие някаква информация от нас.“

Матовите мазки с четка на Уислър придават мътност, ефект, който също се дължи отчасти на решението му да създаде творбата на гърба на старо платно. „В съзнанието ни работата е ясна и детайлна, но в действителност боята изглежда напоена в платното, което по някакъв начин представя връзката между художника и музата“, казва Томпсън.

Решението й да пренесе картината в града, където Уислър е живял за кратко, произтича отчасти от идеята да я съчетае с Портрета на майката на художника (1897) на Танер, който е в постоянната колекция на PMA. Експозицията ще включва и офорта, изобразен в картината, от серията „Шестнадесет офорта на сцени на Темза и други теми“ на Уислър (1871 г.).

Майката на Уислър има много по-силно влияние върху живота му, отколкото може да се предположи от картината. През 1863 г., на 59-годишна възраст, тя се премества в Обединеното кралство, за да избяга от американската гражданска война и да подреди живота на сина си. „Тя поема контрола върху ежедневните операции на Уислър и започва да управлява студиото и дори да управлява продажбите му“, казва Томпсън. След като за кратко предоставя портрета на майка си на своя дилър като обезпечение за дълга си, Уислър продава творбата на френското правителство за колекцията на музея Лувър през 1891 г.