Художникът има репутация на често редактиращ творчеството си, изваждайки на рутинен принцип свой произведения от каталозите. Преди две седмици пък заплаши, че ще изтегли всички свой произведения от немските музеи и ще ги продаде заради разрастващ се скандал във връзка с нов закон за културното наследство в Германия. Прочетете повече тук .

Сега обаче, Герхард Рихтер вече не признава творби от своя  ранен западногермански период. Рихтер е роден и израснал в Дрезден, който по времето на Желязната завеса се намира в Източна Германия. През 1951 г. той постъпва в Художествената академия в там. Десет години по-късно, обаче, се записва в Художествената академия в Дюселдорф. Между 1962-1968 г. експериментира с реалистична, фигуративна живопис. Това е стил, който той така силно недолюбва, че решава да го изключи от своя каталог резоне. Това негово скандално решение, оправдано привлече и много критики, както и въпроси свързани със свободата на художника сам да определя своето художествено наследство, изключвайки цели периоди.

Това може и да е право на художника. Но могат ли творците сами да редактират собствените си каталози резоне? В крайна сметка, като исторически документ, със сигурност каталога с произведенията на художника трябва да бъде изчерпателен и академично точен, ако наследството на художника следва да бъде напълно разбрано и оценено от бъдещите поколения.

Това е дебат, който бе провокиран от безпрецедентния акт от страна на Рихтер. Той повдига и някои други уместни въпроси. Например, къде остава колекционера, който си е купил творби от художник, който на по-късен етап решава, че иска да оформи творческото си наследство по различен начин? Ако творбата не е включена в каталог резоне, то стойността неминуемо ще падне.